От началото на годината ТОПНОВИНИ разказва в поредица материали за проекта "ИНТЕГРИРАНЕ НА ПОЛИТИКИТЕ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА В ДНЕВНИЯ РЕД НА ОБЩНОСТИТЕ".
Част от проекта са поредица от семинари, в които се провеждат редица обучения за формиране на лидерски качества и успешна комуникация за налагане на еко политики.
Вчера започнахме да представяме част от изводите от семинарната част на проекта, свързани с провалът в комуникацията, характерен за представителите на политически сили.
Повече информация за проекта можете да откриете на официалната му фейсбуук страница.
(продължение от вчера)
Трудно е на практика да говорим за крайна еднозначност в отношенията. Така например, дори сред екологичните НПО отношението към един бизнес може да е доста различно. Организациите, специализирани в областта на биоразнообразието и по-специално в опазване на птиците, имат силно критично отношение към производството на ел.енергия от вятърни турбини в района на общините Шабла и Каварна, където преминава Via Pontica. Други организации, работещи за увеличаване на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в енергийния микс или за нулев въглероден отпечатък, са по-склонни на отстъпки в тази посока.
Съществува обаче своеобразна форма на конформизъм сред екологичните НПО, при който ако една тема не е в компетенциите на определена организация, тази организация ще е склонна негласно и често безкритично да се придържа към една обща за всички организации позиция. Тази позиция обикновено се налага от онези НПО, признати по силата на експертизата и репутацията си като “пазител на природата” в съответната част от екологичния спектър (птици, гори, плажове, планини).
Чисто поведенчески тази позиция обаче предопределя едно архетипно пренареждане, в което наличието на герой предполага наличие и на злодей. Така още в рамките на НПО сектора се налага мисленето в крайни опозиции, а това само по себе си вече е пречка за стартиране на диалог с отсрещната страна. За това “демонизиране” на бизнеса обаче има и съвсем очевидно обяснение. В него са причините и за “силно негативното” отношение на бизнеса към НПО.
Северното Черноморие познава много случаи, в които не държавните и общински регулации възпират безспорно незаконни бизнес начиния. Усилията на НПО и неформални граждански групи обаче успяват. Достатъчно е да се споменат някои от вече неизброимите опити (успешни и безуспешни) да се строи в природни паркове и защитени зони. Незаконно излетият бетон в Яйлата (общ.Каварна), разпореден за премахване през 2015, опитите за строеж на голф игрище върху защитени зони над в.з.Момчил (общ.Балчик) и много други.
Икономическа дейност, която целенасочено не спазва законите на страната не е инвестиция или бизнес, а престъпление. Особено значимо престъпление, когато унищожава общи блага, каквито са природните ресурси и биоразнообразието. В този контекст разбирателство не можем да търсим, а единствено наказание за нарушителите, обезщетение и превенция.
Големият брой нарушители обаче изостря отношенията, дава храна на архетипното мислене “злодей-герой”, а в така създадената среда коректните бизнес играчи и местната общност са най-големите губещи.
Възстановяване на диалога между добросъвестните инвеститори и НПО е изключително важен, тъй като това е пътят за разграничаване на некоректния бизнес. Комуникацията има и други позитивни последствия. Бизнесът може да стане по-възприемчив за екологични нововъведения, а екологичните неправителствените организации по–комбинативни по отношение на алтернативни икономически възможности за местните общности.
Разбира се, на фона на всичко това е необходимо и адекватно включване от страна на администрацията. От посоченото изследване става ясно, че местната власт успява да установи известно отношение на разбирателство с инвеститорите, същевременно има възможности за пряк достъп до местната общност. В много случаи постига и задоволително сътрудничество с отделни НПО.
Сред трудностите на местната администрация, а и на централната, е това, че не съумява да преведе политическите мерки и налагащите се регулации на езика на местната общност. Нито е в състояние да предложи икономически алтернативи, защото не винаги разполага с експертиза за това. Разполага обаче с потенциал да посредничи и сътрудничи в общуването между другите три сегмента: местна общност, бизнес, НПО.
Добави коментар