От началото на годината ТОПНОВИНИ разказва в поредица материали за проекта "ИНТЕГРИРАНЕ НА ПОЛИТИКИТЕ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА В ДНЕВНИЯ РЕД НА ОБЩНОСТИТЕ".
Част от проекта са поредица от семинари, в които се провеждат редица обучения за формиране на лидерски качества и успешна комуникация за налагане на еко политики.
Вчера започнахме да представяме част от изводите от семинарната част на проекта, свързани с провалът в комуникацията, характерен за представителите на политически сили.
Повече информация за проекта можете да откриете на официалната му фейсбуук страница.
(продължение от вчера)
От направеното изследване на обществените нагласи в Черноморските общини на област Добрич (ИОННОТПЦМОВБРЕ) става ясно, че най-критичните точки по отношение на доверието са в отношенията между местни общности и НПО от една страна, и инвеститори и НПО от друга. В ситуационния анализ ще обърнем внимание основно на тези два проблема, тъй като те са пречка пред целта за постиганте на устойчиво разбирателство между четирите обществени сегмента: местна общност, бизнес, НПО и администрация.
Според резултатите от изследването, най-голямо е недоверието между местните общности и екологичните НПО. Местната общност не разбира дейността на НПО, не им вярва и дори проявява враждебност. Комуникационният проблем обаче е двустранен.
Липса на икономическа култура и традиции в управлението на частната собственост, в съчетание със сложна социална обстановка, ниски доходи и желание за бързи печалби, в последните десетилетия доведоха до редица екологични проблеми по българското Черноморие. На север като такива можем да посочим презастрояването на места, загубата на биоразнообразие, замърсяването на води и почви, активизирането на свлачища.
Нарастващата роля на неправителствените екологични организации в политическия и обществен процес на централно и местно ниво с различна успеваемост влияе възпиращо на тези негативни процеси, но макар и разполагащи със значителна експертиза в сферите си на действие, много екологични неправителствени организации подценяват поведенческите и психо-социалните специфики на засегнатите местни общности, което постепенно резултира във влошаване на комуникацията и в крайна сметка - в двустранна загуба на доверие между НПО сектора и местните общности.
Местните общности често разбират мерките по опазване на околната среда като противоположност на икономическото развитие, а екологичните организации се възприемат като проводник на тази опозиция. Вярно е, че такива организации имат определено икономическо влияние в региона, тъй като някои политики за опазване на околната среда са свързани с налагането на режими на защита на териториите, което води до ограничаване на някои икономически дейности.
Факт е също обаче, че режимите на защита допускат значителен брой алтернативни икономически дейности, които в много от случаите са по-доходоносни от традиционно възприетите. Така например дейности като устойчиво горско стопансто, еко туризъм, биоземеделие са допустими в зони от НАТУРА 2000, а доходите от тези дейности могат да надхвърлят тези от масовия туризъм и индустриалното земеделие. Привличане на нови индустрии, базирани на икономика на знанието също са теоритично възможни, при създаване на подходящи предпоставки за това.
Преструктуриране на икономическите нагласи в региона обаче е труден процес, за който са необходими множество образователни, информационни инициативи и усилия. За такива е невъзможно да се разчита само на НПО. Много от екологичните НПО разполагат с експертен ресурс, както и с достъп до потенциални инвеститори. Съществува обаче една общонационална тенденция екологичните НПО да се товарят със свръхочаквания. Едно такова очакване е, че освен да опазват природата, те трябва да се захванат с нетипични за експертизата си начинания като намиране на икономически алтернативи за местната общност, например. Такова очакване личи и от изследването по проекта.
Превърналото се в клише питане “а къде бяха зелените, когато...” разкрива сериозни заблуди в масовото възприятие към НПО като цяло. Отговорност обаче не може да се търси само в един от обществените сектори. Необходими са диалог, сътрудничество и баланс на интересите на всички заинтересовани страни. Партньорското включване на бизнеса в този процес е сред първите стъпки в тази посока.
Така стигаме до следващия основен комуникационен проблем – недоверието между инвеститорите и екологичните неправителствени организации. Според изследването по проекта отношението на НПО към инвеститорите е “еднозначно и силно негативно”, а това на инвеститорите към НПО “еднозначно негативно”.
(следва продължение)
Добави коментар