ТОПНОВИНИ следи етапите от проекта "ИНТЕГРИРАНЕ НА ПОЛИТИКИТЕ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА В ДНЕВНИЯ РЕД НА ОБЩНОСТИТЕ". Той включва създаване на алгоритъм за информирано гражданско участие на местните общности в процесите на формиране и провеждане на политиките за опазване на околната среда.
Това се осъществява чрез поредица от обществени форуми, в които взимат участие всички заинтересовани страни – представители на местните общности, в това число и местните власти, представители на МОСВ, както и инвеститори и работодатели.
Днес разказваме за феномена на "аморалния фамилизъм", за който стана дума по време на обучителните семинари. Повече информация за проекта можете да откриете на официалната фейсбуук страница на проекта.
Затрудненията при практикуването на интегрирано публично поведение произтичат преди всичко от объркване около границите на политическата роля. В основата на това объркване стоят заложени в културата на зависимост допускания за природата на социалната власт – от една страна, от овластените се очаква да бъдат обгрижваща и патронираща агенция (неизживяната носталгия по патерналистичната държава), от друга страна, винаги съществува подозрението, че властта се взима, за да бъде злоупотребено с нея (размитата граница между публично и частно е характеристика на културите без либерална традиция). В резултат по пародоксален начин групата копнее за морално лидерство и същевременно го саботира, като отрича възможността социалната власт да бъде упражнявана по етичен начин. (В политическата антропология този феномен е известен като “аморален фамилизъм” и е описан от Eduard Banfield в класическата му книга “The Moral Basis of a Backward Society”). В подобна среда скритите послания, които общността изпраща към своите членове, излъчени в роли на социална власт, са крайно противоречиви и объркващи и поставят на голямо изпитание моралния интегритет на публичните фигури. По същество те са поканени на свой ред да започнат да изпращат двойнствени и противоречиви сигнали, като най-често поведенческото послание се разминава с вербалното и го обезсилва. В случая с политиците това се проявява обикновено чрез провал на ролевото участие: невъзможност за идентификация с ролята, прекрачване на нейните граници и др., съпроводено с публично отричане на този факт и отказ да бъде поета отговорност (например преди време един министър заяви в интервю, че не се смята отговорен за нещата, които се случват в министерството, което ръководи). Изпращането на подобно послание е равнозачно на публична абдикация от ролята, което ще рече политическо себезатриване.
В системната теория на комуникацията този тип двойнствено послание е известно като double bind (все още нямаме адекватен български превод) и се смята за изкючително разрушително по отношение на психичния интегритет. Излизането от клопката на double bind изисква развиване на висок индивидуален капацитет за себеуправление в роля. По отношение на политическата комуникация това ще рече постоянно изострено внимание около поведенческите послания, които политикът изпраща към средата и тяхното синхронизиране с вербалните послания.
Добави коментар