„41% от 766-те деца участвали в проведената анкетата, отговарят с „да“ на въпроса дали са били обект на агресия. Според децата, те най-често стават обект на агресия на улицата, след това в училище и накрая вкъщи“ - тези данни изнесе омбудсманът Мая Манолова на Националната кръгла маса за детската агресия и насилието след подрастващите.
Общественият защитник уточни още, че в проведеното проучване, организирано съвместно от фондация „П.У.Л.С“, общо 1200 деца са отговаряли на два въпроса „Били ли сте обект на агресия?“ и „Към кого бихте се обърнали, ако към вас е проявена агресия?“
На втория въпрос, най-голям процент от засегнатите биха споделили за тормоза с родителите си, след което с полицията и на последно място с учителите и органите за закрила на детето. Най-притеснителното обаче е, че 23% децата не биха потърсили помощ от никого, т.е. биха си замълчали.
Манолова изнесе и данни от изследване за насилието през 2015 г., проведено от Агенция социално подпомагане. От него става ясно, че през посочената година има регистрирани 1839 случая на насилие над деца. От тях най-големият брой (1224) са станали жертва на тормоз в дома си.
Омбудсманът обясни привидното противоречие между цифрите в двете изследвания с факта, че във второто проучване става въпрос само за докладвани случаи, които в България не са много.
В дискусията беше сериозно засегнат и въпросът за телесното наказание. Изследване по темата на фондация „П.У.Л.С.“ показва, че 39% от родителите възприемат този вид наказание като форма на възпитание. 60% от децата на възраст от 2 до 14 години редовно са подлагани на телесни наказания от родителите си.
Манолова беше категорична, че не бива да неглижираме насилието над деца от страна на техните родители, да се отнасяме снизходително към шамарите и да поощряваме това те да се тълкуват като адекватно средство за възпитание.
„Това не е просто семеен проблем, а проблем на цялото общество. В тази връзка, от институцията на омбудсмана предлагаме създаването на национална коалиция срещу насилието и телесните наказания над деца. В тази коалиция ще си поставим няколко цели – законодателни промени срещу насилието и телесните наказания и създаване на нетърпимост към всички прояви на насилие над деца.“
По думите на Манолова, коалицията ще се занимава и с просветителска дейност на овластените лица, които трябва да вземат съответните решения, подкрепа на позитивното родителство, организиране на обществени и парламентарни дискусии и др.
Председателят на фондация „П.У.Л.С.“ Екатерина Велева също сподели притесненията на Манолова в посока на това е, че българинът не разпознава телесното наказание като форма на насилие и 60% от родителите считат това за форма на възпитание.
„Проблемът може да бъде разрешен единствено чрез разговор за него и като дадем, разбира се, инструмент на родителите, за да променят тази форма на наказание в нещо позитивно. Българският родител няма инструмента, с който да го замени и това е инертно следване на модела в нашето общество.“
Велева каза още, че влага изключително голяма надежда в предлаганата от Манолова коалиция.
„Това е обединение на всички действащи, работещи и ефективни организации в България в насока промяна на нагласите и на законовата рамка.“
В Националната кръгла маса, обсъждаща проблемите за детското насилие, участваха още представители на Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане, Държавната агенция за закрила на детето, както и на редица неправителствени организации, ангажирани по темата.
Добави коментар