По време на откриването на мобилната рампа за хора в инвалидни колички в столичното метро, за което Topnovini.bg вече ви разказа, изпълнителният директор на Института за модерна политика Петър Кичашки сподели част от другите проблеми, които срещат хората с увреждания у нас.
По думите му, има три основни стълба в тази сфера, които, за съжаление, в България не са изградени: физическа достъпност, достъпност на архитектурната среда и техническа и лична помощ.
„Това са трите неща, без които хората с увреждания не могат да бъдат активна част от обществото. С подобни акции, като днешната, можем да покажем как често с дребни стъпки се разрешават големи проблеми. В случая, от нашата организация сигнализирахме омбудсмана Мая Манолова и тя реагира светкавично. Проведохме и среща с шефовете на Метрополитена и с едно много елегантно, просто и високо ефективно решение, този проблем остана в миналото.“
Въпреки този успех, Кичашки е категоричен, че на трудностите в придвижването на хората с увреждания у нас не е сложен край.
„Проблемът е гигантски. Тротоарите са трудно достъпни, градският транспорт (бел. ред. - извън метрото) - също. Аз лично не мога да се кача в автобус, тролей или трамвай по никакъв начин и се придвижвам с количката си, което също не е лесно, защото тротоарите също са в ужасно състояние. Общо взето е много рисковано да си човек с увреждания в София и изобщо в България. Това са проблеми, които могат да бъдат разрешени, ако има воля за това.“
Според изпълнителният директор на Института за модерна политика проблемите често се дължат на незрялостта ни като общество.
„В голяма част от градския транспорт има създадени рампи, но те са неизползваеми, защото, за да ги ползваш, трябва шофьорът на автобуса да спре близо до тротоара, който пък трябва да е скосен, за да можеш ти да се качиш на него. Водачът на транспортното средство трябва да слезе от него, да свали рампата и да ти съдейства да влезеш и да я върне обратно. В повечето случаи това не става. Правил съм си такъв експеримент, стоейки по половин час на спирка. Минаха десетки автобуси, много от тях с маркировка, че са достъпни за хора като мен и шофьорите нито излизат, нито спират достатъчно близо, нито пък са наясно, че има човек с увреждания, който иска да се качи.“
Кичашки счита, че това се дължи и на факта, че голяма част от хората, които работят в градския транспорт, не са обучени какво да правят.
„Просто някой е изпълнил формалния критерии автобусите да са достъпни и мислим, че така сме решили проблема, което реално не е така. Трябва да направим така, че градският транспорт да се ползва ефективно от хората с увреждания. Това е напълно възможно. Возил съм се в автобуси в много европейски столици и не съм срещал никакви проблеми в тази посока. Затова обаче, трябва да има целенасочено политическо решение, защото проблемите на хората с увреждания са политически проблеми, трябва някой да ги постави и да ги разреши. Това означава, че трябва да се отделят средства от бюджета, да бъде поставено като цел в дадена програма, а у нас има системен проблем, защото масово не се работи по този начин."
Много е лесно да забравим хората, които имат подобни проблеми, когато не ги виждаме, а не ги виждаме, защото не правим нищо за тях, категоричен е Петър Кичашки.
Добави коментар