В София беше проведена Кръгла маса на тема „Възможности за по-добра закрила на децата бежанци в България“, организирана от Български червен кръст. На събитието присъстваха множество чуждестранни гости, сред които Матайс Льо Рут - представител на ВКБООН, Мария Хесус Конде – представител на УНИЦЕФ, Клер Арно – регионален менеджър на проекти за закрила на детето „Тер дез ом“, посланици и представители на международни неправителствени организации. От българска страна, участие в обсъждането взеха председателят на БЧК- Христо Григоров, председателят на ДАЗД Офелия Кънева, изпълнителният директор на националното сдружение на общините Гинка Чавдарова, заместник -кметът на Столична община Бонгалов и други.
Фокусът беше поставен върху празнотите в настоящата законова рамка, регламентираща статута на непридружените малолетни и непълнолетни бежанци, минаващи през страната ни. В тази връзка, Гинка Чавдарова постови въпроса за преосмисляне на настойничеството и попечителството на децата мигранти, което към този момент е вменено като отговорност на кметовете. По думите й, тъй като това е непосилна задача за тях, те я прехвърлят върху юрисконсултите на общините, които пък не са специалисти по международно право и нямат нужната компетентност, за да се справят.
Представителите на всички присъстващи институции бяха категорични, че за справянето със ситуацията е нужно да работят заедно. Конкретната идея, около която се обединиха, е свързана с изграждането на територията на страната на Център за подкрепа на непридружени деца бежанци. Председателят на ДАЗД Офелия Кънева заяви, че ще отстоява позицията, че трябва да се изградят поне два такива центъра, в които да се полагат специални грижи за децата.
Тревожни данни за цялостното състояние на съществуващите към момента у нас бежански центрове изнесе чуждестранният представител на организацията „Лекари без граници.“, работил на терен. По думите му през последните два месеца са се увеличили случаите на насилие в тези лагери, а пострадалите не са запознати към кого да се обърнат в такива ситуации. Освен проблемът със сигурността, той изтъкна и факта,че в тези центрове няма достатъчно средства за оказване на адекватна медицинска помощ на мигрантите.
По-критично беше отношението на представителите на католическия червен кръст в лицето на „Каритас- София“. Те изтъкнаха, че обсъжданията на подобни кръгли маси се забравят минути след края им и че е нужна реална работа, а не просто думи. Оттам дадоха пример за множеството инициативи, които те осъществяват в центровете за бежанци в Бусманци, Враждебна, Военна рампа и Хармали. Резултатите от техните инициативи носят имената на конкретни възрастни, на които са намерили работа и на деца, на които са помогнали да научат български, да се социализират в страната ни, да получат документи и т.н.
Дискусията завърши в духа на добрите пожелания и обещанията, че усилията в посока постигане на „най-добрия интерес на детето“, заложен като термин в родното и международно законодателство, ще продължат. Дали пожеланията ще се превърнат в реалност, предстои да видим. Дотогава е добре да помним, че някъде между стратегиите, законовите рамки и високопарните думи, в които ги обличаме, се разхождат личните истории на всяко едно от тези деца, пресякло границите ни със или без родителите си. Добре е и да чуем повече от тези истории, защото само така можем да ги извадим от статистиката и да ги усетим като нещо, което ни засяга лично.
Добави коментар