Бесарабска българка стана приемна майка в шуменското село Троица

15:27, 31 юли 16 / Общество 25 319 Topnovini
1
36-годишната Ирина Прокопович от Казахстан е намерила в България не само нов дом, но и възможност да бъде майка на многодетна  фамилия.  Бесарабската българка е приемна майка и от 2011 г. отглежда в семейството си деца, които се нуждаят от родителска грижа.

Ирина и цялата й фамилия дошли в България през 1999 г. и се установили в шуменското село Троица. Младата жена е с квалификация за електромеханик на жп влакове, но нито ден не е упражнявала тази професия. Когато дошла в България, си намерила работа във винарската изба в с. Хан Крум и се трудила  там 7 години. После се родило второто й дете и така излязла в дългосрочно майчинство.

Тя е майка на две свои деца – синовете й са на 17 и 7 години, а от август миналата година се грижи и за още едно момченце.

Бебето е на годинка и пет месеца и е последното детенце, изведено от  Дом „Майка и дете” в Шумен преди окончателното му затваряне миналото лято.

Според Ирина това да си приемна майка не е точно професия, въпреки че получаваш заплата за труда си. Най-важното е, да обичаш децата, да искаш да им посветиш много време  и енергия.

„Преди няколко години майка ми стана приемен родител и гледаше момиченце, което по-късно осиновиха в Италия. Говорихме с моя мъж и решихме и ние да станем приемно семейство”,  така Ирина обяснява мотивацията си да избере това поприще.

Бебенцето от шуменския дом е второто дете, което тя приютява в дома си. Преди него 3.5 години гледала друго момченце, което впоследствие било върнато на биологичната му майка.

С „новото” бебе грижите са повече, защото то има сърдечно заболяване и по 7 пъти на ден трябва да му се дават лекарства.  „В началото се страхувах да не пропусна някое от хапчетата. Отговорността е голяма”, отсича Ирина. Тя го води и на консултации в Националната кардиологична болница в София, а когато навърши 3 годинки ще трябва да му бъде направена операция.

Майката разказа, че когато взела бебчето у дома, то изглеждало като че ли е на месец и половина, въпреки че било навършило половин годинка.

За да „запечата” развитието на момченцето, Ирина започнала да си води дневник, в който стриктно описва  как то наддава, започва да се изправя и да се усмихва.

„Реших да пиша как расте, за да може после, когато родителите му го вземат, да знаят какво се е случвало с него през това време”, разказа Ирина. Тя отсега се натъжава, щом се спомене за предстоящата раздяла с детето, което в един момент ще напусне дома й.

Малкият вече има шест зъбчета, а първите му стъпки били голяма радост за семейството.

Освен с майка и татко, бебчето наведнъж се сдобило и с двама братя и с куп роднини. В къщата, където  заедно живеят три фамилии- семействата на Ирина и сестра й и майка им почти непрекъснато ехти детски смях.

Освен Ирина, в село Троица има няколко приемни семейства и при „временните” родители децата получават подслон, грижа и възможност да променят съдбата си.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани