СБЛЪСЪК: Да се променят ли дозите на ваксините срещу Covid-19?

Седмица след официалния старт на ваксинацията срещу Covid-19 в Европа, масовата имунизация все още изглежда далечна. В същото време е ясно на всички, че наличните към момента ваксини са крайно недостатъчни, за да покрият нуждите на отделните държави.

Великобритания първа започна ваксинирането, като до момента е одобрила употребата на две ваксини - на "Pfizer/BioNTech" и на оксфордската „AstraZeneca“. За сравнение в ЕС също са одобрени две. 

Миналата седмица Дания и Великобритания решиха да удължат интервала между поставянето на първата и втората доза от ваксината срещу Covid-19 на "Pfizer/BioNTech", за да може ограничените запаси да стигнат за ваксинирането на повече хора. Британското правителство увеличи интервала между двете дози на „до 12 седмици“ като се позова на непубликувани данни от проучването на оксфордската ваксина. Датското правителство увеличи времето между двете дози до 6 седмици. Други страни, сред които Германия, също обмислят подобен подход.

В същото време обаче от "Pfizer/BioNTech" предупредиха, че ефикасността на ваксината не е гарантирана, ако втората доза не бъде получена на 21-вия ден след първата. Доказано е само, че ваксината може да бъде ефикасна, ако втората доза бъде получена до 42 дни след първата.

Ето защо от Европейската агенция по лекарствата обявиха, че лицензираните от тях срокове между дозите трябва да се спазват. В противен случай употребата на ваксината на "Pfizer/BioNTech" би била в нарушение на издаденото разрешително.

Правилно ли е решението за промяна в разпоредбите за ваксинация срещу Covid-19? По-добре ли е да се имунизират максимален брой хора с една доза, вместо да се запазят количества за втора доза?

Пулмологът д-р Александър Симидчиев смята, че вместо да използваме мерки с ограничен ефект (разчитащи на обществена отговорност и поведение), трябва да ваксинираме колкото се може повече желаещи с първа доза. Така ще постигнем около 80% защита при два пъти повече хора, вместо 95% при два пъти по-малко.

Според него ситуацията и скоростта на разпространение изисква поемане на разумен риск. „Моята втора доза би дала едни 80% защита на някой напълно възприемчив, а за мен би добавила едва 15%. Когато имаме достатъчно дози, можем да си позволим и втора имунизация и имунизиране на преболедували. За момента обаче, обществената отговорност изисква да снижим рискът за максимален брой възприемчиви, които желаят да станат истинска преграда срещу разпространение", заяви той.

По думите му това е състезание между нашия интелект и гените на SARS-COV2, а вирусът е зает с разпространението си и няма време да чете характеристиките на продуктите.

Вирусологът проф. Радка Аргирова обаче призова българските власти да не нарушават схемата на имунизация. Според нея, ако се смени срокът на поставяне на втората доза, никой не знае дали от четвъртата седмица нататък няма да има опасност от ново заразяване за получилия първата доза.

Тя е на мнение, че всяка промяна води до рискове. „Все още не знаем колко е защитата след трите седмици, за да мислим за удължаване на този срок", заяви проф. Аргирова. Тя не е съгласна и с идеите да се слага една ваксина на първа доза, а друга – на втора доза.