Допустимите часове за извънреден труд бяха увеличени двойно – от 150 на 300 часа годишно. Поправките към Кодекса на труда бяха внесени от социалния министър Деница Сачева, която подчерта, че извънредният труд ще се прилага само в случаи на колективно договаряне и съгласие от страна на работниците. Промените бяха приети на първо четене с гласовете на ГЕРБ и „Обединените патриоти“, и бяха съпроводени с протест пред Министерски съвет, преди да бъдат окончателно приети и на второ четене.
Защитени ли са правата на работниците с двойното увеличение на извънредния труд? По темата TOPNOVINI.BG представя мненията на председателя на Народно събрание Цвета Караянчева, както и на депутатите от ДПС и БСП Хасан Адемов и Надя Клисурска.
Председателят на Народно събрание Цвета Караянчева защити промените за увеличение на допустимия извънреден труд, като се позова на своя трудов опит като машинен инженер.
„Тук пред вас съм като инженер, като човек, който е работил в производството. Парите от производството не идват в бюджета. Те трябва да се изработят, защото такъв е цикълът. Намира се поръчка, която трябва да се изработи за определени клиенти", обясни Караянчева и се обърна към опозицията: "Колеги, Вие сигурно ходите в предприятията само по избори! Там е живият живот и се генерира БВП. Тези 300 часа извънреден труд ще бъдат използвани при определени условия и те ще бъдат ясно разписани. Говоря като инженер и ръководител на фабрика. Хората са бягали, защото са без договор", коментира тя.
Снимка: БГНЕС
Председателят на парламента даде пример с някои форсмажорни обстоятелства в областта на производството, като проблем с машина или прекъсване на производствения процес, които изискват наквасване. Според нея предложението дори защитава правата на работниците, защото самите те имат интерес при извънредни обстоятелства, предприятията им да работят, за да произвеждат продукция и изплащат заплати.
БСП бе категорично против увеличаване на извънредния труд от 150 на 300 часа. С включването на червената депутатка Надя Клисурска в дебатите чухме цитати от Карл Маркс и спомени от петилетки и съботници. Левицата отново алармира, че с тези поправки работодателите искат да се удвои извънредния труд, за да не наемат повече хора, а тези работници, които имат в момента, да работят повече.
„Извънредният труд не означава по-високи заплати. Необходимо е да се увеличат заплатите, а не натоварването на работниците. Откакто Европа привлича работници с добри условия на труд и високи заплати, България прави точно обратното. Резултатът е 2 милиона българи, далеч от своите семейства в търсене на по-добър живот зад граница“, категорична бе Надя Клисурска, според която възможността за двойно натоварване на работниците на практика е отнемане на трудови права.
Снимка: БСП
Тя отбеляза, че тези промени ще рефлектират негативно върху здравето на работниците, както и върху ефективността на работата. „Запомнете тази дата! Това е датата, в която българските работници се превръщат в роби. Не натискайте бутона, не подкрепяйте това предложение“, призова тя колегите си в пленарната зала преди гласуването.
Промените в Кодекса на труда обаче бяха защитени от д-р Хасан Адемов от ДПС, председател на социална комисия в НС и бивш социален министър. Спред него е абсолютна лъжа, че с увеличените часове извънреден труд се отнемат правата на работниците.
Снимка: БГНЕС
„Много често популярните тези навлизат в полето на популизма. Точно такъв е въпросът с извънредния труд. Естествено е, че непопулярните тези се защитават много по-трудно, но те много често кореспондират с истината“, посочи депутатът.
„В България извънредният труд е забранен - този текст остава в Кодекса на труда. Остава в сила ограничението за 150 часа извънреден труд. Какво се променя? Със съгласието на работниците, с Колективен трудов договор, извънредният труд, в определени случаи, да бъде разрешен до 300 часа годишно. За да се случат тези 300 часа, работниците трябва да се съгласят“, добавяйки че изключенията са въведени, за да се защитят правата на работниците.
Добави коментар