СБЛЪСЪК: "За" и "против" бързите тестове за Covid-19

09:00, 26 мар 20 / Сблъсък 25 6523 Шрифт:
Василена Йорданова Автор: Василена Йорданова

Изминаха повече от 2 седмици от появата на първия потвърден случай на коронавирус у нас. От тогава досега броят на заразените с Covid-19 у нас надхвърли 200 души, случаите с фатален край са 3, същият е броят и на излекуваните. От тогава досега правителството и Националният оперативен щаб предприеха редица мерки за ограничаване на заразата - затваряне на обществени и търговски обекти, ограничаване на движението в и между големите градове, дезинфекция и призиви за социална дистанцираност.

Към този момент т. нар. бързи тестове за изследване на потенциално заразени с коронавирус не е сред мерките, които се взимат у нас срещу Covid-19. Минути след като обяви състава си, новият Медицински експертен съвет към Министерския съвет застана зад идеята за масов скрининг на населението. От Националния оперативен щаб обаче са на мнение, че бързите тестове не са много надеждни. TOPNIVINI.BG представя мненията на "за" и "против" бързите тестове за Covid-19 на доц. д-р Атанас Мангъров от новия Медицински експертен съвет и на генерал-майор д-р Венцислав Мутафчийски, който е председател на Националния оперативен щаб.

   

ези тестове трябва да започнат да се използват и то на много широка нога, защото без тях се лишаваме от важно диагностично средство", обяви доц. д-р Атанас Мангъров, член на новия Медицински експертен съвет.

Той обясни, че заразеният започва да отделя вируса в околната среда около 4-5 дни, преди да се проявят клиничните симптоми. През този период вирусът може да бъде хванат било с бързи, било с бавни тестове.

По думите му контактните лица могат да бъдат два вида, а важността да се използват бързи тестове е голяма. „Тези, които са го заразили, може да не са в състояние да отделят вируса в околната среда, защото е минало нужното време. Когато на тези контактни се прави тест, с който се открива отделянето на вируса в околната среда, какъвто е референтният тест с PCR, не се открива нищо, защото те не отделят вируса в околната среда. За да се установи, че тези хора са били болни, трябва да се направи серологично изследване – с имунохроматографски метод. Ако това не се направи, вкарваме този човек в графата „отрицателен“, което се случва масово и затова значителна част от контактните на болните, които са установени с коронавирус, не се установява нищо", коментира той.

"Втората група контактни е, когато нашият човек – този, за когото сме установили, че има коронавирус, ги е заразил. Ако той ги е заразил сравнително скоро, те все още не отделят вируса в околната среда и няма как да ги хванем нито с PCR теста, нито с имунохроматографския тест, с който се откриват антитела. От казаното дотук се вижда важността на тези с имунохроматографски тестове, с които можем да получим данни за това, че някой е прекарал короновирусната инфекция“, аргументира се доц. д-р Мангъров.

Снимка: Pixabay

На друго мнение е началникът на Националния оперативен щаб ген.-майор Венцислав Мутафчийски. Според него бързите тестове са ненадеждни и затова е препазлив за широкоо им използване.

"За бързите тестове ние направихме едно наше проучване. От 10 лица, които със сигурност са с коронавирус инфекция и проявена клиника, доказани с PCR теста, бързите тестове са положителни само при 4. Останалите 70% са фалшиво отрицателни".

"Ние не сме против бързите тестове, ние сме против хора, които са с фалшиво отрицателни резултати да се разхождат със самочувствието, че са отрицателни. Против съм хората да получават измамно самочувствие, че са отрицателни и да заразяват други хора", коментира преди дни той.

 

TOPNOVINI.BG призовава за дисциплинирано и отговорно поведение пред изпитанието COVID-19. Да се обединим около каузата да запазим живота и здравето на най-близките си.
#ОстаниВкъщи - спаси човешки живот!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама