„Политкаст“ еп. 26: Как се става министър в България?

09:30, 19 яну 22 / Политкаст 25 1154 Шрифт:
Симеон  Иванов

В края на миналата година седем журналисти от „24 часа“ издадоха книга, която разкрива хронологията на правителствата в Република България след 10 ноември 1989-а година. Корицата на Как се става министър в България“ е малко подвеждаща. На нея има предницата на лъскав Мерцедес – едно от двете устойчиви клишета за българската политика, заедно с депутатските кюфтета. Виждаме и надписа Исторически наръчник за кандидати“. И въпреки това - книгата умело балансира между хронологията, жълтите нюанси „зад кулисите, но по същество не е наръчник за кандидати. Тя не дава готови отговори как да се подготвите и да станете управленец, по-скоро дава пример (къде позитивен, къде - не) за всички, които имат тази възможност.

В началото на книгата се прави връзка с времето преди 10 ноември, за да се покаже как се променя държавата, но и политическите процеси. Например, в книгата са описани случаи на министри, които стават такива без да са попитани или след като са отказали. Журналистите припомнят и много емблематични фигури от Прехода – такива като Костов и Виденов, но и премиери като Димитър Попов, министри като Луджев, Пушкаров, Масларова и други.

На места фактологическите справки в книгата не са съвсем точни и добре систематизирани, но въпреки това тя е най-пълният, интересен и смислен разбор на правителствата в последните три десетилетия. Дистанцията на времето и свидетелските разкази на някои от главните действащи лица в процесите допълват изключително добре цялостната картина. Към това можем да прибавим и богатата галерия с цветни снимки, които ни напомнят за важните фигури в изпълнителната власт.

Как се става министър в България“ показва деликатно наивността и невинността в първите демократични години; развенчава някои популярни митове за известни министри и затвърждава обществената представа за други. Най-голямото достойнство на книгата е, че не издига паметник на когото и да е, още повече на бившия премиер Бойко Борисов. Въпреки че има препратка към книгата „Бойко, който винаги се завръща“.

Сред едно от несъмнените достойнства, но и в същото време недостатъци на сборника е последната част, в която министри от изминали правителства отговарят на едни и същи въпроси, разкривайки своето отношение към този период от живота си.

Защо парадоксално харесваме и недолюбваме тази част от книгата? От една страна подходът да се обърнеш към бивши министри, за да споделят впечатления от първа ръка е чудесен. Интересно е и че не всички от анкетираните бивши управленци са очакваните лидери. Тоест – има и от силните фигури, които помним и до днес, но има и такива като Нина Чилова.

От друга страна обаче – имаме подозрението, че въпросите са изпратени писмено и не всички от анкетираните са отговаряли лице в лице, в разговор с журналистите. Някои от министрите пък смесват лични каузи и постижения с министерския им период, което е да го кажем по-меко – странна трактовка на хронологията.

За капак – книгата „Как се става министър в България“ излезе на пазара още докато служебното правителство на Стефан Янев бе на власт. Защо отбелязваме това? Защото в края на книгата има анкета с културния министър Минеков, който разказва за живота си след властта… докато е във властта.

Но това са досадни, дребни недостатъци в иначе интересния сборник. Препоръчваме ви да се сдобиете с книгата бързо, тъй като количествата по книжарниците бързо се топят!

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама