Поглед назад: Бащата на Lactobacterium bulgaricum

12:20, 27 окт 20 / Поглед назад 25 2168
Снимка: Уикипедия

На 27 октомври е роден и умира микробиологът д-р Стамен Григоров. Той е първият учен, описал бактерията Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus – микроорганизъм, предизвикващ образуване на кисело мляко.

Роден е в трънското село Студен извор през 1878 година. Завършва гимназия в София, след което следва „Естествени науки“ в Монпелие. Защитава докторантура по медицина в Женевския университет. Дисертацията му е на тема „Принос към патогенезиса на апендицита“ и е отличена  със специална награда на университета.

Д-р Григоров продължава академичното си развитие в Женевския университет, където работи като асистент на бактериолога проф. Леон Масол.  Именно той оценява ерудицията на младия българин и го насочва в научните му занимания. Проф. Масол му осигурява и достъп до модерни лаборатории, в които да изследва киселото мляко, изпращано от съпругата му Даринка от България.

През 1905 г. д-р Стамен Григоров за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. Първоначално описва млечнокиселата пръчица като „Бацил А“. По-късно микроорганизмът е наречен „Лактобацилус булгарикус“, в чест на родината на неговия първооткривател. Днес официалното име на този микроорганизъм е „Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905“. 

Публикацията в престижното швейцарско медицинско списание „Ревю Медикал дьо ла Сюис Романд“ заслужено предизвиква интереса на целия световен научен елит. Д-р Стамен Григоров докладва своите резултати в Пастьоровия институт по микробиология в Париж. Лауреатът на Нобелова награда за физиология Иля Мечников потвърждава резултатите на д-р Григоров и въз основа на тях изгражда своята теория за стареенето.

Заради работата си д-р Стамен Григоров получава предложения за редица престижни постове – професор в Женевски университет, директор на Пастьоровия институт в Сао Паоло и други. Той ги отказва и в края на 1905 г. се връща в България, за да работи като околийски лекар и управител на болницата в Трън, която днес носи неговото име.

След завръщането си започва изследвания за създаване на противотуберкулозна ваксина. Негова статия по темата излиза на 29 декември 1906 г. в парижкото списание „Прес Медикал“.

През Балканската война заминава на фронта, където е военен лекар. В края на войната е демобилизиран и се завръща към предишната си работа в Трън. По време на Междусъюзническата война в битката на Калиманско поле е ранен брат му Христо. Въпреки усилията на Стамен, брат му почива от раните си на 32 години.

Снимка: Уикипедия

През Първата световна война д-р Григоров отново е военен лекар на фронта. В Петричко се бори с избухналата холерна епидемия. Награден е с орден „За храброст“ и златен медал „Червен кръст“.

В периода 1922 – 1924 г. изпробва противотуберкулозната си ваксина в клиниката на проф. Парашкев Стоянов, днес Александровска болница. Работи в Търново, Горна Оряховица, Провадия и Варна.

След 1935 г. в Италия продължава изследванията си върху туберкулозата. Завръща се в България през 1944 година, а работата му в Италия е продължена от сина му д-р Александър Григоров.

Почива на рождения си ден - 27 октомври през 1945 г. в София.

Музей на киселото мляко

В родното село на д-р Григоров Студен извор се намира Музеят на киселото мляко. Той е открит на 29 юни 2007 г. и разказва историята на един от най-популярните символи на България – киселото мляко. Специално място в експозицията на музея е отделено на откривателя  на „Бактериум Булгарикум”.

В Музея на киселото мляко посетителите могат да научат повече за процеса на ферментиране на млякото и на какво се дължат невероятните му вкусови качества. На първия етаж на музея е разположена експозиция с интересни предмети, използвани за приготвянето и съхранението на кисело мляко и млечни продукти в домашни условия. Сред тях са „рукатка” – гърне от глина с дръжка, което е служело за пренасяне на ръка.  

Поглед назад: 91 години от рождението на Йордан Радичков

Поглед назад: Поетът, който живя най-малко, но написа най-много

Поглед назад: Мълчаливецът на българската литература

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!