Поглед назад: 15 години от трагедията в река Лим, отнела живота на 12 българчета

09:00, 04 апр 19 / Общество 25 3195 Християна Димитрова
1

На 4 април 2004 г. група от 34 ученици и 16 възрастни се прибират от екскурзия в Дубровник. Повечето от пътниците в автобуса са деца от училище ''Николай Катранов'', гр. Свищов.

Изморени от дългото пътуване и събраните впечатления, повечето от хората спят. Към 22 часа българско време, на завой на планински път, близо до село Гостун между градовете Бело поле в Черна гора и Приполие в Сърбия, шофьорът изгубва контрол над превозното средство. Автобусът се спуска около 15 метра по стръмен бряг и пада в коритото на река Лим. Пролет е, Лим е придошла и дълбока 6 метра. Автобусът потъва за броени минути.

Шофьорът Илия Измирлиев и другият водач Димитър Керкелов разбиват предното стъкло и отварят люковете на тавана, за да могат пътниците да изплуват. В рейса настъпва паника, в която пострадват повечето от учениците.

Местни хора и цял футболен отбор от съседното градче Биело поле идват на помощ при ваденето на децата. Спасителните операции са затруднени от придошлата река.

38 души са спасени. Леководолази работят с фенери под водата цялата нощ. Едно от изнесените от реката момчета издъхва на път за болницата в град Биело поле. Още вечерта е извадено и още едно удавено дете.

Сутринта на 5 април десет от учениците са обявени за изчезнали. Водолази, служители на планинската служба и полицията от Приеполе продължават да издирват липсващите десет деца въпреки придошлата река и дъждовното и мъгливо време. В издирвателната операция се включват и специализирани части на армията на Сърбия и Черна гора. Много обикновени граждани също се отзовават на помощ.

До вечерта на 5 април телата на десет от загиналите деца са извадени от реката и идентифицирани.

Едно от тях е на Юлиян Георгиев Манзаров – 18 г.

Той бил най-големият сред учениците. Останалите били на възраст между 11 и 17 години.Като най-голям и най-смел няколко пъти се гмурка в автобуса и спасява деца. Изтощен докрай, последния път не излиза.

По ирония на съдбага най-малките деца от екскурзията били разпределени на последните седалки на автобуса убиец, който при потапянето пада със задницата си в реката и започва първо там да се пълни с вода. Малките деца така и не успяват да се доберат до спасителните люкове и се удавят.

''Големи перипетии преживяхме по време на разследването на катастрофата. Така и не се разбра кой разпореди само ден след инцидента автобусът да бъде закачен с обикновен кран и да започне ваденето му от реката. Целта явно е била да бъде бутнат в най-дълбокото за заличаване на важни доказателства'', съмняват се с обективността на разследването родителите, пише ''24 часа''.

Те са категорични, че изваждането на автобуса от реката многократно е било възпрепятствано. 

''Началникът на спасителните екипи разпалено обясняваше, че реката е буйна и по никакъв начин не може да се влезе. В същото време с Венцислав Евтимов бяхме до потъналия рейс'', разкрива Тодор Братов, баща на загиналата Антония.

Упорството на почернените семейства надделява и държавата праща специалисти, автобусът е докаран в България. Той преминава през три технически експертизи. Лъсват куп различия между офертата на екскурзията и предложеното от туроператора по време на път. Поставя се въпросът за злополуките, заложени в правилника за ученическите екскурзии. Родителите пишат писма до чуждите посланици, до премиера и до президента. Извоюват нарочна анкетна комисия в парламента да разследва причините за смъртта, под натиска им променят Закона за ученическите екскурзии, печелят и делото срещу шофьора Илия Измирлиев и транспортната фирма “Пампорово”.

През 2005 г. в Окръжния съд във Велико Търново започва делото. Подсъдим по него е единствено шофьорът на злополучния автобус Илия Измирлиев. Пред съда той твърди, че причина за инцидента е техническа неизправност – счупен поради износване ябълковиден болт от кормилната уредба. Според родителите на жертвите и прокуратурата шофьорът е заспал, докато кара. Назначената първа автотехническа експертиза излиза със заключението за шофьорска грешка, а втората за техническа повреда.

На 21 май 2007 г. шофьорът е осъден окончателно на 4 години. Първоначално съдът го осъдил на седем години затвор, след обжалване обаче присъдата му била намалена на четири години.

Той и компанията, за която работел, били осъдени да платят 1,2 млн.лв. обезщетение на родителите на 12-те деца, както и такси за около 40 хил. лв. - финансовата тежест е поета от фирмата.

Шофьорът изтърпява присъдата като пазач на бунгала на Пампорово. След излизането му на свобода той категорично отказва да си спомня и да говори по темата „Лим“.

След трагедията родителите на загиналите деца учредяват фондация "Ангели от Лим".

Всяка година през април фондацията организира Дни на "Ангелите от Лим". На мястото на катастрофата, на брега на река Лим между Сърбия и Черна гора, беше издигнат мемориал в памет на децата, който представлява пречупени ангелски криле. 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани