70% от отоплението и подгряването на битова топла вода във варненския квартал „Кайсиева градина“ може да се реализира от слънчева енергия. За жителите на Варна това означава огромна възможност за осигуряване на екологично чиста топлинна енергия без вредни емисии и фини прахови частици, както и независимост от вноса на горива, сочи проучване на Института за нулевоенергийни сгради (ИНЕС) в сътрудничество с чуждестранни експерти. Данните от него бяха обявени по време на първото за България обучение за проектиране и изграждане на слънчеви топлофикации, което се проведе в Техническия университет във Варна в рамките на инициативата „Черноморски дни на интелигентната енергия“.
Снимка: ИНЕС Слънчевите топлофикации представляват системи от взаимосвързани термални соларни колектори, които целогодишно произвеждат топлинна енергия за отопление и битова гореща вода. Подобни решения набират популярност в Европа през последните 15 години, особено в Дания. „Днес 110 топлофикационни дружества в страната, свързващи от 200 до 15 000 потребители, имат слънчеви топлофикации,“ казва Пер Алекс Сьоренсен, един от доайените на технологията, председател на клъстера „FlexEnergi“ и консултант в PlanEnergi, Дания. Според експерти подобни системи могат да функционират дори още по-ефективно в България, тъй като слънчевото греене е по-интензивно.Инвестицията в подобна система се възвръща за около10 години, а поддръжката ѝ е лесна и евтина.
В проучването на ИНЕС са обхванати 69 жилищни блока с обща застроена площ 285 000 кв. м в квартал „Кайсиева градина“ във Варна, където липсва централизирана топлофикационна мрежа. Основен източник на битова топлинна енергия в момента са електрически печки и климатици.
За да се постигне максимален ефект от приложението на слънчевите топлофикации в квартала, жилищните сгради следва да са санирани (топлоизолирани). Тогава консумацията на енергия от домакинствата ще достигне 85 киловатчаса на квадратен метър на година, обясни арх. Димитър Паскалев, основател и ръководител на ИНЕС. Топлофикационните слънчеви колектори могат да се монтират по плоските покриви на жилищните блокове, където разполагането им е най-подходящо съобразно интензитета на лятното слънчево греене. Термални колектори могат и да се интегрират и във външните стени на блоковете – по калканите на южните фасади, където ще са част от топлоизолацията.
Добивът на топлинна енергия ще достигне 38 квтч/кв.м./г за покривните термални слънчеви колектори и около 22 квтч/кв.м./г за вертикалните колектори. Заедно те ще осигуряват по 60 квтч/кв.м./г. Това означава, че топлофикационните слънчеви колектори могат да осигурят 70% от годишното потребление на топлинна енергия в блоковете, ако сградите бъдат санирани. Топлинната енергия може да се съхранява сезонно чрез топлинни буфери, вградени в земята в междублоковите пространства.
„Веолия Енерджи Варна“ е в процес на анализ на потенциалната реализация на подобно топлофикационно решение в морската столица. „Изследваме потенциала за приложение на технологията във Варна, защото се стремим да диверсифицираме портфолиото от енергийни източници, които използваме – особено като се има предвид повишаването на цените на горивата“, заяви Любомир Костов, ръководител „Работа с клиенти и развитие“ в компанията, която осигурява централното парно отопление в града.
Добави коментар