Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.
Знаете ли, че според речника думата „казино“ означава ресторант с градина, отворена към морето? Значението за игрален дом се прибавя чак през 30-те години на миналия век – доста време, след като в България е било създадено първото Градско казано. За това и поне в началото то не е било игрална зала, която да събира жадни за пари столичани.
Сградата на Градското казино е построена между 1905 и 1910 г. в Градската градина, където днес е Художествената галерия. Намира се на мястото на някогашния бейски харем, който след Освобождението е преустроен на пожарна команда. Сградата е по проект на популярния по онова време архитект Наум Торбов, завършил Института за изящни изкуства в Букурещ. Той е проектант на още редица сгради у нас, сред които Халите и много други архитектурни шедьоври в цялата страна.
Градското казино бързо се превръща в средище, което събира на едно място видни интелектуалци и обикновени софиянци. Там всички заедно, докато пийвали кафенце, надълго и нашироко обсъждали политика, литература, музика, спорт, както и младите софийски хубавци и хубавици. Казиното бързо станало новото любимо място за контакти и нови запознанства. В сградата имало гостилница, кафе-сладкарница, бирария и хазартен кът.
В салона, който бил най-големият в София, се организирали множество тържества и балове. Жените обичали най-хубавите си вечерни рокли, а мъжете – елегантни костюми, за да танцуват заедно. Безобидните закачки и флиртове били атракция за млади и стари. А най-любопитно ставало, когато се чуела фразата: „Дами канят“. След това се появявал материал за клюкарстване за дълго време занапред.
Снимка: Wikipedia
В Градското казино се организирали различни събития – от публични политически диспути до концерти на известни музиканти и изложби на бележити художници. За това и то било посещавано от писатели и поети като Елин Пелин, Кирил Христов и Георги Райчев, от преводача Александър Балабанов, публициста от Македония Симеон Радев, журналиста Йосиф Хербст и други. Това обаче не означавало, че съвсем нямало хазартни игри. Софиянци обаче най-предпочитали игрите на карти, като наказанието за загубилите обикновено било да платят сметката.
Именно в сградата на Градското казино са избрани и първите Мистър и Мис България. За тях разказва Петър Мирчев в „Книга за София“. Първият Мистър България бил поляк, избран по време на бал на чужди дипломати. Съвсем неочаквано дамите на събитието решили набързо да направят конкурс за най-красив мъж. Спечелил го пълномощният министър на Полша, който обаче с укор отклонил поднесения му подарък – бутилка шампанско. Не било по вкуса му. Най-хубавата българка пък била изпращана в Париж, където се провеждал международен конкурс. Но още тогава събитието не минавало без скандали – видните мъже се възпротивили срещу това тя да се съблича по бански пред чуждестранно жури при положение, че по онова време плажовете все още били разделени на мъжки и женски.
В историята на Градското казино има и една черна страница. На 1 февруари 1915 г. артистите от Народния театър и художници организирали бал с маски без да подозират, че ги очаква една кървава вечер. Там се събрала по-голямата част от столичния елит, когато към 1.00 часа след полунощ гръмва бомба. Тя била насочена срещу княз Фердинанд, който се измъкнал невредим. Загиват обаче няколко души, сред които и дъщерята на тогавашния военен министър Иван Фичев. Ранените са десетки.
Сградата на казиното е пострадала сериозно по време на бомбардировките през Втората световна война. През 50-те години казиното е разрушено и на негово място е издигната сградата на Софийската градска художествена галерия.
Още от „Хора и улици“:
„Хора и улици“: Софиянци са големи шегобийци
„Хора и улици“: Каква е връзката на президенството със Сталин?
„Хора и улици“: Човешки кости са вградени в Министерския съвет
„Хора и улици“: Прабабата на моловете
„Хора и улици“: Кой е Николай Иванович и защо е навъртял 700 км у нас?
„Хора и улици“: Министрите с вид на провинциални учители, но пък офицерите са изискани...
„Хора и улици“: Къде в София да избягаме от летните жеги?
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар