Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.
„Почти всички министри, с изключение на министър-председателя, имат вид на провинциални учители. Затова пък офицерите са учудващо изискани, възпитани, с добри маниери, почти всички говорят френски, умеят да се представят, да поздравяват… Успях още веднъж да се възхитя на гъвкавия и елегантен танц на офицерите. Усеща се виенското влияние, на което явно дължат тази точност и хармония в движенията, толкова учудваща в една все още тъй примитивна страна“. Така френският граф Робер дьо Бурбулон описва един от баловете в българския Централен военен клуб, на който присъства.
Безспорно преди повече от сто години България се е гордяла повече с армията си, отколкото с политиците. В младите си военни следосвобожденската ни държава е виждала онези хора, които ще ѝ осигурят „славни бъднини“. А след славната победа срещу нахлулите сръбски войски през 1885 г., народът ни е гледал на армията като „военна машина“, готова да се изправи срещу всякакви изпитания. Така тя се превръща в една от най-авторитетните институции в обединената държава, която успява да спечели уважението на всички.
Снимка: Wikipedia
А всяка престижна армия се нуждае и от своите представителни сгради, които да затвърдят огромното ѝ значение. Така първият главен архитект на София – чехът Вацлав Колар, се заема с проектирането им. Той създава проектите за Военното министерство, за Главния корпус на Военното училище (днешната Военна академия „Г. С. Раковски“), както и за Централния военен клуб.
Именно Военният клуб е безапелационният шедьовър на Колар. Мястото му не е избрано случайно – издигнат е върху стари османски сгради, които след Освобождението се ползвали за българско военно училище. И днес сградата на Военния клуб е една от най-величествените и красиви в центъра на столицата. Тя е в неоренесансов дворцов стил с типичните му изящни мраморни салони и орнаментирани тавани с ренесансови гипсови отливки. Впечатляваща е и концертната зала в бароков стил, чиято уникална акустика е постигната чрез вградени в стените акустични гърнета. Любопитна и т.нар. Зала с мечовете, където са се провеждали военните съвети до Втората световна война.
Снимка: Wikipedia
Всичко това прави Военния клуб достоен палат на българската военна слава. А освен това той е и център за значими обществени събития – дава сцена за изява на знаменити български артисти и творци, сред които големите художници Владимир Димитров – Майстора и Ярослав Вешин.
Снимка: БГНЕС
Още от „Хора и улици“:
„Хора и улици“: Къде в София да избягаме от летните жеги?
„Хора и улици“: Националният стадион изникнал върху… старо сметище
„Хора и улици“: Защо статуята на Славейкови е точно там?
„Хора и улици“: Когато София беше по-модерна от Цариград
„Хора и улици“: В театъра се разнася истеричен женски писък: „Бомба“
„Хора и улици“: С какво НДК бие Айфеловата кула
„Хора и улици“: Когато София се премести в Боровец...
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар