Застрояването с хотели около Дуранкулак ще застраши птичите местообитания

Три нови туристически комплекса предвижда Общият устройствен план на Шабла. Общественото обсъждане се състоя в края на миналата седмица и извади на бял свят притеснения и страхове от застрояване на все още запазената девствена плажна ивица. В социалните мрежи се надига недоволство, което по примера на протестите за Пирин, използва ключовите думи "Спаси Шабла".

Новата туристическа зона, предвидена за застрояване, ще се намира североизточно от Дуранкулак, в района на село Крапец и на изток от Шабла и в обхвата й попадат части от осем защитени зони, сред които е и Дуранкулашкото езеро, съобщава БНР.

Изготвянето на предварителния проект на Общият устройствен план на Шабла беше възложен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството още през октомври 2008 година. Положителната оценка на екологичната част към него обаче дойде почти 8 години по-късно. 

Според Българското дружество за защита на птиците в обхвата на плана се намират едни от най-чувствителните зони по отношение на уникалното биологично разнообразие, характерно за района. От сдружението твърдят също, че проектът за общ устройствен план на Шабла предвижда над 46% от бреговата ивица между Тюленово и границата с Румъния да бъде застроена, докато в момента там урбанизираните територии заемат едва 16 км от бреговата ивица.

Ирина Матеева от Българското дружество за защита на птиците прогнозира, че Общият устройствен план на Шабла ще доведе до намаляване на площите за хранене на червеногушата гъска с нови 6%, а загубата на местообитанията й ще нарасне до 30%. 

"Проектът за Общ устройствен план, който е направен на община Шабла, предлага изключително неравномерно развитие. По думите на проектантския екип, западната част е оставена за земеделие, а източната част по крайбрежието се проектира с цел развитие на туризъм. Всъщност развитието на туризма се концентрира изключително по крайбрежната ивица, а точно там се намират езерата и самата брегова ивица с пясъчни дюни и с доста чувствителни видове. Това всъщност е в конфликт с целите на опазването на биоразнообразието в "Натура 2000", поясни Матеева.

Видове като морския дъждосвирец и рибарките, които гнездят по пясъчната ивица, ще бъдат доста засегнати от концентрирането на туристи точно по пясъчната ивица, а тези птици нямат други местообитания, където биха могли да се преместят и да отгледат поколенията си, смята тя. Проблематично по думите й ще бъде е за видове птици, които гнездят вътре в самото Дуранкулашко езеро - например за потапницата.

"Тези курортни зони, които са предвидени, планират сега съществуващите къмпинги да бъдат превърнати в курортни комплекси, не да бъдат реновирани. Същото така се предвиждат доста курортни комплекси в местата на хранене на червеногушата гъска, особено в районите северно от Дуранкулашкото езеро, до границата на къмпинга "Света Анна", които са върху обработваеми земи. Нашите изчисления са, че вследствие тези нови урбанизирани територии, които се предвиждат в Общия устройствен план, не само около Дуранкулашкото езеро, но и около Шабленското езеро, ще доведат до намаляване на площите за хранене на червеногушата гъска с нови 6 % над тези, които вече са унищожени заради изграждането на ветрогенератори или са под риск, защото има предвидени на ветрогенератори. Загубата на местообитания на този вид, който зимува единствено и само в Приморска Добруджа ще нарасне до 30%, което е значително негативно въздействие върху самия вид", коментира още Матеева.