Едва около 3 млн. декара или 30 % са площите с пшеница у нас, засети с български сортове. Преди години делът им стигаше 70 %, алармира пред журналисти днес проф. Иван Киряков – завеждащ отдел „Селекция на зърнено-житни и бобови култури“ в Добруджанския земеделски институт.
По повод твърденията, че българската пшеница изчезва, той коментира, че няма друга сила, която да се противопостави на този процес, освен икономическата. „Земеделските производители ще се върнат обратно при нашата пшеница при няколко условия. Едно от тях е маржът между цените на качествена пшеница и т.нар. фуражки да стане повече от 70 лева. Другото е, когато българската пшеница започне да изчезва. „В момента все още продаваме под 1000 лева базови семена, а чуждата селекция върви на 1500 лева. Когато обаче българската селекция изчезне изцяло, цената може да стигне не 1500 лева, а да бъде евро и вече има такива индикации“, каза проф. Киряков. Според него, на българския производител трябва да се даде финансов стимул, за да има интерес не да произвежда 900 кг некачествена пшеница, а 700 кг качествена пшеница.
Според проф. Киряков, това трябва да е политика на държавата, но, въпреки правените предложения, действия в тази насока не са предприети.
„Все още има доста известни бизнесмени, на които умственият багаж е обратно пропорционален на джиповете, които карат. Те твърдят, че българската пшеница не е достатъчно качества. Но, същите тези земеделски производители си купиха джиповете именно благодарение на българската пшеница“, каза още проф. Иван Киряков, който е и бивш директор на Добруджанския земеделски институт.
„Не може турците да чакат всеки ден и да искат да купуват българските семена, а нашите производители да не ги искат“, добави той. По думите му, причината не е в качеството на сортовете, а в политиката на плащане на качествена пшеница. Затова той е категоричен, че първо трябва да се промени маржът в цените на качествена и некачествена пшеница у нас.
„Ние няма да можем да продаваме така, както продават чуждите фирми, поради простата причина, че нямаме опити в Тенерифе, Барселона, Рим, Канарските острови. Ние не сме търговци, а се занимаваме с наука. Направили сме едни продукти, които са наистина качествени, които хранят България от 1951 г. Най-лошото е , че и депутати, и видни бизнесмени, твърдят, че българската пшеница не е качествена. Питам как така стана некачествена за една година?“, заяви проф. Киряков. Той е категоричен, че въпреки тези негативни тенденции, Добруджанския земеделски институт ще го има, защото Европейският съюз иска у нас да има наука. „Големият проблем е, че в Европа има по-трезвомислещи хора за България, отколкото в България“, заяви още професорът.
Добави коментар