В дните на Страстната седмица, пред светлия християнски празник - Великден, в рубриката „Празници и обичаи в Някогашна Добруджа”, регионална библиотека “Дора Габе” представя статията на А. Белин „Великденски обичаи в Добруджа”. Поместеният във вестник „Добруджански глас” (Добрич), N 535, 4 апр. 1942 г. материал, разказва за отпразнуването на Възкресение Христово в Освободената преди две години Добруджа:
„В Добруджа, макар да беше робство дълги години, народните обичаи и традиции срещу свети празници не можаха да се заличат. Напротив, народът с тях крепнеше и все по-силно вярваше, че ще дойде денят, когато всичко това величие на българския дух ще се изпълнява на свободно и таче на звучната българска реч. И дойде денят, светлият ден, когато от всички краища на българската земя се носи единната матерна молитва.
А утре в Добруджа за втори път ще се посреща Христовото Възкресение на свобода. Старите традиции, предавани от поколение на поколение и тук малко или много, са си запазили своята форма и красота. В цяла Добруджа те се изпълняват и тачат от душа. След дългите пости, които се смятат като духовно възраждане чрез покаяние и причастие, започва от Връбница и трае до Възкресение постът пък от скръб по страданията Христови. През тая седмица се чисти и приготовлява за светлия празник. Правят се козунаци, боядисват се яйца, точат се баници. Нито се пее, нито се свири. Лазаров ден напомня на всички за великото чудо на Христа. През страстната седмица се ходи на вечерна молитва, която поотделно представлява страданията и мъченията на Христа.
В събота вечер, срещу Възкресение всички отиват празнично облечени на черква с червено яйце, и когато се каже „Христос Възкресе” се чукат за здраве и живот. В миналото е било обичай свещеникът да дарява всички богомолци с яѝца, но днес това, поради условията на живота, не се прави. В къщи след това се реже благословеното яйце на толкова парченца, колкото членове има семейството и се хапва за Христос Възкресе. Сваля се червеното яйце, което е оставено на иконостаса от миналата година, разчупва се и ако жълтъка е цял, значи през цялата година ще има берекет в този дом. През деня се прави трапеза, която стои през целия ден неразтребена, защото може неканен гост да дойде и бъде нагостен. Младоженците отиват на гости в своя кръстник и му поднасят козунак, яйца и шише червено вино. След обяд млади се събират на определено място и играят хора и народни игри. На втория ден на Великден се ходи на гости по роднини. А една седмица след светите празници млади се събират извън града, берат разни треви и цветя, наричат ги с разни имена, пущат ги в малко бакърче с вода, като с песни и хора играят около бакърчето и когато престои то една нощ на открито с тревите и цветята, на заранта се взема и всеки чака дали ще се сбъдне това, което е сънувал. Този обичай се нарича „количкване”.
Такива са народните обичаи. Предават се от поколение на поколение и крепнат духа на народа в дни на тормоз и изнемога. Те вдъхновяват, те заживят човека и в моменти на страшно отчаяние донасят невидимо успокоение. За това никога не трябва да ги забравяме. В тях е вярвал народа през пет вековното турско робство, с тях се е радвал и през румънското владичество. Да живеят и свети да бъдат. Да възкръсват в душата на всеки българин, когато дойдат празници”.
Добави коментар