Обичаите сурваки и бухай се изпълняват в Добруджа в първия ден на годината

10:49, 01 яну 17 25 498 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini
Първият ден от новата година е познат навсякъде в Добруджа като Сурваки по названието на едноименния народен обичай, посочва етнографът от Регионалния исторически музей Лена Кирилова в портала E-BRIDGE, който представя историческото и културно наследство на трансграничния регион Румъния-България.

Добруджанската сурвачка е по своему красива и има своя специфична „премяна”. Обикновено тя представлява дълга около метър пръчка, украсена с извити, рошави китки, забелени с ножче от самото дърво, а по нея са окачени топчета от разноцветна вълна, нанизани на червен конец пуканки, сушени плодове, парички, ябълки. Украсата е символ на поминъка на населението, а древната езическа вяра в магическото докосване със сурова, зелена пръчка, ще пренесе нейната сила и върху човека и ще му донесе донесе здраве и късмет. 

„Сурва, сурва година,

зелен клас на нива,

червена ябълка в градина,

по живо, по здраво пак догодина”...

пожелават сурвакарчетата, които всяка къща очаква с радост и нетърпение. За тях домакинята приготвя специални кравайчета, дребни монети, плодове.  А стопанинът отвежда децата при добитъка в обора – да сурвакат и животните за здраве и богат приплод. Момите откършват клончета с пъпки от сурвакниците и ги слагат във водата, с която мият косите си, за да бъдат дълги, буйни и здрави. Вярата в магическата сила на дряна е в основата на ритуала сурвакниците да се оставят при кокошките в курника – да се люпят повече пиленца. 

С новогодишната празнична обредност е свързан и обичаят „бухай”, който е познат на преселниците от Северна Добруджа, посочва етнографът. Участници в него са ергени и млади женени мъже. Основният реквизит – бухаят, представлява малка бъчвичка с добре опъната върху отвора кожа с дупка в средата и прекарано през нея парче конска опашка или грива. Един от участниците дърпа с мокри ръце парчето, наричано буга, при което се издава специфичен звук, по името на който е наречен и самият обичай. Групата обикаля от къща на къща и докато единият бучи /бухае/, другите благославят. След бухая обикновено вървят малки момчета, които дрънкат с траки /звънци/, а в средата на миналия век групите се придружават и от „мечки” – маскирани мъже, облечени с обърнати наопаки кожуси, и окачени на кръста различни хлопки, споделя Лена Кирилова.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама