Часовникът е едно от най-старите човешки изобретения. Устройството за отчитане и показване на времето служи на хората за измерване на кратки интервали от време. С негова помощ денят и отделните събития от него могат да се планират с прецизност. В наши дни часовниците са с различна големина, от атомни до огромни и също така задвижени от различни механизми, като пружини, електричество или гравитация. Преди механичния часовник хората са измервали времето с помощта на други устройства. В древността времето се е определяло по следния начин: през деня от слънцето, а през нощта от звездите. Едни от първите часовници използвани в древността са слънчевите. Може би защото са сравнително прости от технологична гледна точка. Нужна е само пръчка, забита в земята и слънце. Когато сянката пада върху определени знаци, часът може да се определи. И други приспособления са се използвали за измерване на времето: свещи, тамян и пясъчни часовници. Първите два примера работят на еднакъв принцип – консумация на ресурси, която е горе-долу постоянна. Така се получават сравнително прецизни и повторяеми изчисления на отминалото време. Пясъчният часовник е по-различен, при него ресурсът не се консумира, а се използва повторно. Чрез изтичането на фин пясък през малка дупка, се измерва точно определена част от времето, която е една и съща.
Съществували са и по-прецизни средства, като водните часовници, т.н. клепсидра. Такъв часовник е намерен в гроба на египетския фараон Аменхотеп I (1525-1504 г. пр.н.е.). Водните часовници са „по-високотехнологични", защото могат да отчитат часовете и през деня и през нощта. Въпреки това имат недостатък и той е, че изискват човешка намеса за регулация при изтичането на водата. Древните гърци използвали клепсидрата за прецизно отчитане на времето при записване на астрономически видения. Точността на въпросното средство се усъвършенства от тях, а също и от древните римляни, както и от арабски инженери през Средновековието. Часовниците, задвижвани с пружина, се появяват през XV в., а с тях и новите проблеми за майсторите часовникари, защото развиването на пружината не съответства по скорост на нейното навиване.
Точността на инструмента се повишава рязко с появата на часовник с махало след 50-те години на XVII в. Негов изобретател е нидерландският механик, физик, астроном и математик Кристиан Хюйгенс. Той дефинира математическата формула, която определя зависимостта между дължината на махалото и времето. Часовникът с махало е конструиран за първи път в Хага, но производството му е възприето и доразвито в Англия. Часовникарят Уилям Клемент изработва добре познатия часовник в кутия, известен на английски като grandfather clock, който става задължителна част от интериора на богаташките къщи. През 1670 г. той създава анкерната вилка и по същото време в Англия се добавя още една стрелка на часовника - минутната.
Пет години по-късно Кристиан Хюйгенс и Робърт Хук изобретяват спиралната пружина, която контролира осцилиращата скорост на балансовото колело. Това последователно развитие води до изработването на джобния часовник, а след него и на ръчния. Следват нови изобретения и подобрения, свързани с предназначението на самия часовник. Отделя се специално внимание и на дизайна. От средство за измерване на времето часовникът може да бъде предмет и на естетическо достижение, при това със зашеметяващо висока цена. Потребността да знаем колко точно е часът, ще се засилва все повече в динамичния век, в който живеем. Но часовникът, макар и осъвременен, носи духа на старото, изпитаното и винаги ще има своите ценители.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар