“Смъртта на демокрацията едва ли ще бъде убийство от засада. Това ще бъде бавно изчезване от апатия, безразличие и недохранване”
- Робърт М. Хътчинс
Политическата криза е част от живота на всеки човек в България - по новините, във вестниците, в социалните мрежи, на вечеря със семейството или приятелите - навсякъде се говори за нея. Малко хора обаче си дават сметка, че основният проблем произлиза от кризата на партийната ни система. Липсата на комуникация между основните политически сили, конфронтацията и отказът от диалог пречат на постигането на консенсус по важните за обществото теми. В такава среда е невъзможно да бъде формирано устойчиво парламентарно мнозинство, което да излъчи стабилно правителство.
Моментът, в който се случва всичко това е изключително неподходящ. Днес на дневен ред стоят редица важни за бъдещето на нацията въпроси: приемането ни в Шенген и еврозоната, стартирането на плана за възстановяване, борбата с инфлацията, войната в Украйна, приемането на бюджета и още много други. Нито един от тези въпроси не може да бъде решен без да бъде формирано стабилно управление. За съжаление деструктивното поведение на политическите формации допринася по-скоро за задълбочаването на кризата. Тъй като консенсусът между тях е невъзможен, остава една единствена опция за изход от ситуацията. Тя включва промяна на структурата на партийната ни система, чрез окрупняването на политическите субекти в страната. Има пет варианта, чрез които може да стане това.
Президентска република
Въпросът за смяна на формата на управление към президентска република се повдига всеки път, когато България е в криза. Истината е, че от всички възможни реформи, това е най-радикалната. Няма съмнение също, че тя би вкарала страната ни в нова, неизследвана територия, защото по същество представлява промяна на държавното устройство. Макар и идеята за президент - глава на изпълнителната власт, да е примамлива за голяма част от българския социум, то процедурата това да се случи е достатъчно дълга и сложна, за да е почти невъзможна. Необходимо е свикването на Велико народно събрание, което към този момент изглежда като химера. Реалността е такава, че нито една от политическите сили не би подкрепила подобно предложение.
Снимка: БГНЕС
Мажоритарна избирателна система
Промяната на избирателната система от пропорционална към мажоритарна би допринесла за окрупняването на партийната ни система и за придвижването и по посока на далеч по-стабилния двуполюсен модел. Доскоро тази идея се критикуваше от повечето специалисти, главно заради невъзможността на по-малките политически сили да получат полагащото им се представителство в Народното събрание. От гледна точка на продължителната политическа криза и огромните щети, които тя нанася на българското общество, мажоритарния вот трябва да бъде разглеждан като потенциално решение. С оглед на разпределението на силите в парламента обаче е малко вероятно такава реформа в изборния кодекс да бъде подкрепена.
Вдигане на изборния праг
Партийната ни система може да бъде реформирана и чрез увеличаването на изборния праг, по подобие на Турция. Там бариерата за влизане в законодателния орган беше увеличена на 10%, а впоследствие беше свалена до 7%. Ако това се случи и в България, по-малките политически формации ще бъдат принудени да се коалират още преди вота, за да имат шанс да прескочат изборната бариера. Подобна промяна ще накара партиите да работят повече за устойчиво присъствие в парламента и ще намали възможностите за създаване на “инженерни проекти” с конкретни бизнес цели, които да (до)фрагментират представителството в Народното събрание. Малките формации обаче биха изгубили своята политическа идентичност. Именно поради тази причина, повечето политически играчи биха се възпротивили яростно на такава идея.
Бонус депутати
Четвъртата възможност е победителят в изборите да получава бонус депутати, по примера на Гърция. В южната ни съседка първата политическа сила получава по право допълнителни 50 депутати. Това гарантира политическата стабилност в страната, но не отразява реалния резултат от вота. Това ще доведе до свръх представителност на победителя за сметка на всички останали политически формации. Тази промяна в изборния кодекс обаче също е трудно постижима, защото би дала голямо предимство на ГЕРБ-СДС. Поради това, тя трудно би била приета от останалите политически сили.
Снимка: БГНЕС
Избирателят наказва партиите
Това е най-лошият вариант, защото е единственият, при който промяната на партийната система ще се осъществи без политическите играчи да имат възможност да участват в събитията. За съжаление, със задълбочаването на проблемите в обществото, този сценарий става все по-реалистичен. Задаващата се икономическа криза в комбинация с нарастващите цени и продължителния политически блокаж създават перфектните условия за появата на невиждан по своите размери наказателен вот. Така вероятността общественото мнение да се консолидира и доверието да бъде пренасочено към един /нов/ политически субект става все по-реална.
Без консенсус, няма и демокрация
Историята ни учи, че всяка криза има начало и край. В демократичните общества краят настъпва тогава, когато страните постигнат консенсус. Българският политически елит проявява завиден инат. Държи се недалновидно и се опитва да пренебрегне това златно правило. То обаче не може да бъде заобиколено. При всички случаи кризата ще завърши с консенсус – или между политическите сили в страната, или без тяхното участие. Всеки друг резултат би означавал, че вече не живеем в демокрация.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар