Възможно ли е човек, който като дете е диагностициран като умствено изостанал, а по-късно се оказва дислектик, който на всичкото отгоре е без университетско образование, червенокос, пънкар и комедиант, да създаде партия, да я назове със свръх претенциозното име „Най-добрата партия“ и да спечели избори в европейска държава? Отговорът е да и това се случва в Исландия преди малко повече от десет години.
Йон Гнар е един от вече набъбналият на континента списък от професионални комици, заели се с държавни дела. В Исландия, на гребена на вълната от масово недоволство, след финансовата криза през 2009 г., застават нови политици. Грижата за бъдещето увеличава броя на тези, които желаят да бъдат новите му „архитекти“. Йон Гнар очаква то да е розово, само ако хората изберат него и съпартийците му на предстоящите тогава избори за кмет и кметски съветници в столицата Рейкявик. Името на партията е избрано след известно колебание базирано на разнородни предложения, сред които: „Бива такава партия" и т.н.
Спират се на „Най добрата партия“, а председателят ѝ се кандидатира за кмет на столицата като „Най-добрият човек“. Програмата е пародийна, а сред обещанията можем да прочетем задължителните: „виновните да понесат отговорност“, „помощ за домакинствата“, „спиране на корупцията“ (като се уточнява, че става въпрос за скритата, а не за откритата); както и абсурдните: „анулиране на всички дългове“, „безплатно плуване и безплатни хавлии“, „безплатна стоматологична помощ и безплатни автобуси за деца и бедни“, а покрай „равенство между половете“: „слушайте повече жените и старите хора“. Присъства и обещанието, че до 2020 г. Исландия трябва да се сдобие с „парламент без наркотици“. Вероятно не са сетили за обещание да преместят Исландия в едни по-топли географски дължини и ширини на планетата. Или да намалят бременността на жените от девет на осем, а още по-добре на седем месеца. Признава се все пак, че стратегията на „Най-добрата партия“ се основава на най-доброто от стратегиите на всички други партии.
Йон Гнар определя себе си като анархист, макар и да не вярва във възможността всеки да се съобразява със всеки и всеки да зачита правата на другия. Счита обаче партията си за опит да се насочат усилията на хората в тази посока. Партията му изисква от исландиците да създадат „най-доброто общество“, а „най-добрите“ партийци трябва да са винаги усмихнати. Същевременно очаква те да могат да вземат решения, както и да поемат отговорност. Стига и до извода, че демокрацията не е съвършена, но няма по-справедлива социална система за организация на обществото и неговите отношения.
Веднъж появила се, „Най-добрата партия“ привлича интереса на медиите. Гнар активно се възползва, дава множество интервюта, подхвърля абсурдни и противоречащи си идеи. Политическата ситуация е извън релси и той прави всичко възможно трасето да не бъде поправено. Нахвърля се и върху най-близкото - ЕС. Буквално ще ни глътнат, пояснява той. Плаши хората с възможно членство, което ще ги тласне към регулациите и забраните в общността. Заявява, че току виж бирата станала незаконна, както и това да бъдеш обратен. Заплашва с усмивка, че чиновниците в Брюксел ще забранят любимите на исландците ферментирали овнешки тестиси и пушеното агнешко месо. Без да да трепне, споделя за възможност ЕС да изпрати войници, които щели да разстрелват по улиците тези, които нарушават разпоредбите. Обещава, но и обещава да не спази обещанията. Често се появява преоблечен като жена с перука и тежък грим. Тук е добре да се уточни, че Йон Гнар щастливо живее със съпругата си и с петте си деца.
Клоунадата няма нито край, нито граници, а сондажите на обществената подкрепа към новата партия бележат възход. Шансовете постепенно се подобряват, а Гнар е все по-изтощен от предизборната борба. В края ѝ, на последната голяма предизборна среща в Университета на Рейкявик, пред представителите на всичките конкуриращи се кандидатури, той започва с думите: „Аз съм комик и политиката не е моят занаят. Ето защо заявявам, че Най-добрата партия реши да оттегли кандидатурата си за предстоящите избори за градски парламент“.
Гнар проследява в настъпилата тишина изражението на разочарование по лицата на студентите и плъзналото нескрито задоволство върху физиономиите на конкуриращите го кандидати. Внезапно завършва с английското: „Joke“. Избухва смях. Шегата печели още гласове и Йон Гнар е избран за кмет на Рейкявик за четиригодишен мандат. Мандатът му, разбира се, не минава без разнообразни проблеми. От обвинения за твърде сурова зима, до нападение с ковашки чук от психично болен. Но в града има и положителни промени. Изграждат се повече велосипедни алеи, а според един от актовете на новоизбрания кмет датата 1 септември е обявена за Ден на поздрава. Гражданите на Рейкявик се задължават да се поздравяват, колкото е възможно по-весело и сърдечно. Популярността на Гнар расте и в международен план - Лейди Гага признава публично, че обича - както го наричат - кмета на Исландия, а медиите в цял свят отбелязват благосклонно присъствието му в политиката и управлението на северната столица.
Успехът в политиката се постига понякога и с чувство за хумор, но продължителността му е под въпрос. В Исландия през 2014 г. Йон Гнар отказва да се кандидатира за втори мандат. Днес в друга част на Европа твърде сериозно на политическата сцена е стъпил друг бивш комик - президентът на Украйна Володимир Зеленски, който едва ли си е представял изпитанието на държавната позиция, за която беше избран. Сериозно се приема италианския политик Бепе Грило (също комик), а и ние не изоставаме - Слави Трифонов също спечели избори.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар