Макар привидно в България да няма ограничения за нежния пол, както е в страните от ислямския свят, в политиката тежките предразсъдъци на обществото все още поставят невидима бариера за жените. И това ясно се вижда от отношението към малкото от тях, проправили си път на политическата „сцена“. Обект на обсъждане са не толкова техните качества и умения, а любовният им живот, външен вид и размер на полата.
Ярък пример за това е Лена Бориславова, на която българите така и не ѝ простиха пустата красота, дето притежава. Остроумието и интелектът ѝ все оставаха на втори план. Жълтите „медии“ така усърдно се надпреварваха коя по-шокираща лъжа ще ѝ пришие, че гласът ѝ, макар да бе говорител на кабинета на Кирил Петков и негова дясна ръка, остана заглушен. А това я принуди и да се откаже от участие в листите на „Продължаваме промяната“ в предстоящите избори. Но тук вина имат не само въпросните „медии“, но и самото общество, което така охотно се радва на всяка клюка и се грижи рейтингът на подобни жълтини да не пада. Защото в България сме най-добри в това да сочим с пръст и да съдим, преди да сме се погледнали в огледалото.
От „Продължаваме промяната“ пък вместо да застанат зад гърба на Бориславова, през цялото време мълчаха. Нищо чудно именно пиар екипът, който се грижи за имиджа на партията или съветниците, които дърпат конците, да са взели решението за отстраняването ѝ вместо нея или да са я склонили към него. Но това, разбира се, остава само предположение, защото официален коментар от партията няма. Ни вопъл, ни стон се чува. В централата е тихо. Също толкова тихо и необяснимо е и оттеглянето на друга ключова фигура от ПП - Яна Балникова, която е един от най-доверените хора на бившия премиер Кирил Петков - неговият съветник в министерство на икономиката, докато беше служебен министър, а след това и в кабинета му на министър-председател. За Facebook троловете обаче Бориславова и Балникова завинаги ще останат просто секретарките на Петков.
По същия начин жълтите „медии“ побързаха да очернят и бившия вицепремиер по ефективно управление Калина Константинова заради разпространената снимка от премиерата на филма „Петя на моята Петя“, на която мъж, застанал зад нея, си бе поставил ръката на талията ѝ. За него обаче и думичка не се каза. За сметка на това роклите и деколтетата ѝ не спираха да бъдат обект на обсъждане.
В ГЕРБ пък жените отдавна са „поставени на мястото им“ от вожда на партията - Бойко Борисов, който уж се бе заканил „да изчегъртва мъжете от ГЕРБ“. Макар да бяха издигнали кандидатурата на жена за президент, в лицето на Цецка Цачева през 2016 г., а начело на политическата група и преди и сега да стои жена (Даниела Дариткова и Десислава Атанасова), квалификациите и обидите към нежния пол от страна на Борисов минаваха като нещо нормално. Поредната дебелашка шега. „Той (Борисов) си е такъв, обича да се шегува“. И точно заради това ограничено мислене подобен модел на поведение продължава да се толерира. Защото и политици, и журналисти, а и обществото се смеят на поредната дебелашка шега. В чужбина обаче ни се надсмиват за това. И с право. Защото докато там подобни изцепки биха станали повод за световен скандал, тук те се потулват.
В същото време мъжете в политиката остават все така неопетнени, въпреки всички техни изцепки, нелеп външен вид и абсурдно, противоречащо с всякакви норми и етика поведение. На тях всичко им е простено и никой не ги сочи с пръст, никой не коментира облеклото им, а изневерите им остават публична тайна за парламентарните журналисти.
Какво показват цифрите относно равенството между половете в политиката?
Що се отнася до самите цифри, те също сами по себе си говорят за това, че в България все още не сме готови да приемем равнопоставено жените в политиката. Докато в европарламента съотношението жени-мъже е близко до равенство, то в българското Народно събрание жените едва надхвърлят 20% (23,75% при последния парламент или 57 жени). А що се отнася до реденето на листи, жените в тях често са значително по-малко от мъжете и оглавяват значително по-малко избирателни райони. В повечето случаи по-малките. Именно за това и в парламента винаги преобладава силния пол.
На ниво Министерски съвет също традиционно преобладават мъжете. Ако погледнем последните два кабинета - на Кирил Петков и Гълъб Донев, ще видим, че в този на Петков мъжете бяха 16, жените 5, а в кабинета на Донев в момента са 18 мъже и едва 3 жени.
Именно за това за жена президент или премиер още дори не може да си помислим (с изключение на служебния премиер Ренета Инджова, която управлява в рамките на няколко месеца между октомври 1994-а и януари 1995-а). Защото явно още не сме узрели за това. А с това мислене, вероятно няма и да бъдем и след 10 години. Но жените в политиката определено има много какво да дадат на обществото, ако им бъде даден шанс и нужното уважение. Примерите за това от световната история са немалко - Урсула фон дер Лайен, Ангела Меркел, кралица Елизабет II, Маргарет Тачър, Индира Ганди и пр. и пр.
Но тук, в България, явно шоуто и сеира са на почит, щом още се забавляваме, вместо да се ядосаме на жълтите „медии“, които подмолно диктуват дневния ред в обществото. Каква експертност, какъв професионализъм?! Разумът отстъпва, панаирът си върви…
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар