Човешката кръв е различна по състав от тази на много и разнообразни видове гръбначни животни. Не само това, но тя има различия и сред самите хора. С други думи, нашата кръв може да се обособи на групи, от които са познати 43. Тези различия са в резултат от наличието на разнородни веществата в клетъчната мембрана, като въглеводороди и белтъци. Звучи малко объркващо, но съществуват две системи за определяне на кръвната група, които са световнопризнати за класифициране на човешка кръв: (АВ0) и резус-факторът (Rh). Какво означават те?
Системата АВ0 представлява класифициране на кръвта, базирано на наличието и липсата на антитела (Анти-А и Анти-В) и наследени антигенни вещества (А антиген и В антиген). Първите се намират в червените кръвни клетки, а вторите в кръвния серум. На базата на тези показатели са обособени четири кръвни групи: А (Анти-Б, А антиген), В (Анти-А, В антиген), АВ (само А и В антигени) и 0 (само Анти-А и Анти-В).
Тези различия са от първостепенна важност в случаите, когато е необходимо преливане на кръв от един човек на друг.
Несъвместимостта на кръвните групи при преливане на кръв, може да предизвика имунна реакция, която да доведе до хемолитична анемия, бъбречна недостатъчност, шок или дори смърт, на този, който я е получил. През 1900 г. австрийският лекар Карл Ландщайнер забелязва, че при смесването на кръв в епруветка от различни човешки индивиди, се образуват буци (аглутинация). Именно записките му върху този процес са първото доказателство за вариациите в човешката кръв. През следващата година ученият определя кой тип кръв се съсирва и с каква точно при смесването им. Описва наличието на три вида групи, които нарича А, В и С (по-късно наречена 0). Открива и полиомиелитния вирус и успява да го изолира. За тези си постижения австрийският лекар получава Нобелова награда за физиология и медицина през 1930 г. За своята пионерска работа той е признат за баща на трансфузионната медицина.
През 1907 г., много преди Карл Ландщайнер, чешкият невролог Ян Янски описва кръвните групи, като определя четири групи, използвайки римските цифри: I, II, III, IV. Американският лекар Уилям Лоренцо Мос по същото време, без знанието на Янски, публикува подобна система, в която цифрите I и IV означават обратното на IV и I в системата на чешкия учен на базата на предпочитания двете системи се приемат от различни медицински институти, което води до недоразумения. Чак през 1928 г. Постоянната комисия за биологични стандарти (Permanent Commission on Biological Standardisation) определя новите наименования на групите - А, В, 0 и АВ.
Съвместимостта на червените кръвни клетки зависи от кръвната група. Хора с кръвна група АВ не притежават антитела срещу антигените А и В и могат да приемат кръв от всички останали групи, но не могат да дарят кръв на друга група, освен на своята. Това ги прави универсални приематели. Нулевата група е обратният случай, без А и В антигени кръвта се приема от всички АВ0 групи и това я прави универсален дарител. Хора от тази група могат да приемат кръв единствено от хора със същата група. Хора от група А, поради Анти-B антитела могат да приемат кръв само от групи А и 0, но могат да дарят кръв на групи А и АВ. Хората от група В са в подобно положение, поради Анти-А антитела, могат да приемат кръв само от групи В и 0, но могат да дарят кръв на групи В и АВ.
Резус системата (Rh) е втората система, използвана при класифицирането на кръвни групи, при възникнала необходимост от преливане на кръв. Тя се базира на 49 определени антигени в кръвта, от които най-важни представители са (C, c, D), като от тези D определя положителния (+) или отрицателен (-) Rh фактор. Резус статутът на човек се описва като Rh позитивен или Rh негативен и се обозначава с плюс или минус след АВ0 кръвна група. Резус факторът е всъщност протеин, който се намира върху клетъчната мембрана на червените кръвни клетки. Открит е през 1940 г. в азиатската маймуна макак резус от Карл Ландщайнер и Александър Соломон Вийнер - американски учен в областта на съдебната медицина.
От голямо значение е резус факторът при бременност, в която майката е с резус отрицателен, а фетусът (плодът в утробата след ембрионалния период) е с резус положителен. Антителата срещу антигена D могат да преминат кръвната бариера на плацентата и да доведат до образуване на съсирек (аглутинация) при бебето и да причинят тежка хемолитна жълтеница (morbus haemolyticus neonatorum) или смърт. Едно от големите постижения в медицината на XX век е предотвратяването на тази неблагоприятна възможност при бременни жени чрез инжектиране на лекарство Rho(D) immune globulin, което спира произвеждането на Анти-D антитела при D негативните майки.
Човешката кръв изглежда хомогенна течност, но в нея съществуват многобройни невидими с невъоръжено око протеини, антитела и антигени, които способстват за нейните различия. Въпреки че кръвните групи са повече от 40, се приемат само две системи, които са от значение при преливането на кръв. Именно тяхното откритие, съпроводено с правилната класификация и универсалното приемане, са причината за милиони спасени животи по света.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар