Френският президент Еманюел Макрон и неговите съюзници вчера загубиха абсолютното си мнозинство в парламента, а с това и контрола върху дневния ред на реформите, което представлява съкрушителна развръзка за неотдавна преизбрания държавен глава. Във Франция няма установен сценарий за това как ще се развият нещата оттук нататък, а Макрон и центристкият му блок в парламента търсят изход от ситуацията, за да избегнат блокиране на работата на правителството. Ето някои възможни варианти:
КОАЛИЦИОННО СПОРАЗУМЕНИЕ
Тази форма на управление доминира по времето на Третата и Четвъртата френска република, но тогавашните коалиции са толкова нестабилни, че често пъти правителствата просъществуват едва по няколко месеца.
Според някои наблюдатели тези турбуленции дори са довели до поражението на Франция от нацистка Германия в началото на Втората световна война през 1939 г. По онова време Франция е неподготвена и поради това лидерът на Франция след войната Шарл де Гол предлага нова Конституция на Петата република, която предоставя широки правомощия на президентската власт и предвижда система от два тура, която има за цел да осигури на държавния глава силно мнозинство.
В резултат на всичко това изграждането на коалиции не е характерно за следвоенната политика във Франция и политическата класа има твърде малко опит и традиции в изграждането на консенсус за разлика от други страни като Нидерландия и Германия.
Макрон може все още да опита да се обърне към консервативната партия „Републиканците“ - единствената политическа структура от мейнстрийма с достатъчно депутати, чиято подкрепа би му помогнала да премине прага от 289 гласа, необходимите за абсолютно мнозинство. „Ройтерс“ научи от правителствен източник, че миналата седмица Макрон тихомълком се е обърнал към председателя на Сената Жерар Ларше, който е ветеран от „Републиканците“, и това дава основание да се допусне, че държавният глава прокарва пътя за подобен сценарий. Вчера обаче високопоставени представители и на консервативната партия бързо попариха надеждите за съставянето на официална коалиция.
Слаб резултат за Макрон на вота
СПОРАЗУМЕНИЕ ВЪЗ ОСНОВА НА ВЗАИМНА ИЗГОДА
Ако формирането на коалиция се окаже невъзможно, на президента може да се наложи да сключи споразумение, основано на взаимна изгода.
Досега само веднъж в историята на Петата република се е налагало държавен глава с правителство на малцинството да преговаря за подобна сделка. През 1988 г. президентът социалист Франсоа Митеран не успя да си осигури абсолютно мнозинство и през следващите пет години трябваше да търси компромис с останалите партии – понякога с дясноцентристки, друг път - с някога силната комунистическа партия. Тогава бяха приети, макар и само с няколко допълнителни гласа, важни законодателни актове като например въвеждането на данъци, с които да се подпомогне набирането на средства за социално подпомагане, действащи и до днес.
Партия „Републиканците“ - на бившите президенти Никола Саркози и Жак Ширак - биха били очевидният партньор, особено по отношение на икономическата политика. Същите високопоставени представители на „Републиканците", които отхвърлиха перспективата за коалиция, казаха, че тяхната партия ще бъде отворена към подкрепа за определени закони при всяко отделно гласуване. „Ако някои законопроекти са в правилната посока, очевидно „Републиканците“ ще ги подкрепят, но няма да има какъвто и да е съюз с Макрон“, каза Сесил Рише, заместник-председателка на партията.
Говорителката на правителството на Макрон Оливия Грегоар заяви, че кабинетът ще се обърне към умерените гласове от левицата и десницата.
Освен това източници близки до Макрон посочват, че „Републиканците“ може в даден момент да се разделят на две, ако някои депутати бъдат убедени да дезертират в президентския блок „Заедно!“. И при двата сценария, които предполагат подкрепа от консерваторите, позицията на премиера Елизабет Борн, която е технократ и произхожда от левицата, става още по-рискована.
ХАОС
Ако френските партии не успеят да постигнат съгласие, блокирането на работата на парламента е гарантирано. Правителство на малцинството ще има единствено ограничена административна власт и може дори да не бъде в състояние да приеме бюджета в края на годината.
В качеството си на президент Макрон има правомощието да свика предсрочни избори във всеки един момент. Възможно е той да поеме този риск след продължителен период на блокаж. Няма гаранция обаче, че ще получи мнозинство при повторни избори.
Жак Ширак претърпя паметна загуба на мнозинството, след като през 1997 г. свика предсрочни избори, които си мислеше, че ще спечели. Това доведе до период на съжителство с ново мнозинство, водено от социалистите, и той загуби буквално всички лостове на властта.
При липса на достатъчно гласове Макрон няма да може да свика нови избори преди следващата година. Призивите за институционални реформи и евентуално дори за оставка на Макрон, със сигурност ще се засилят, пише БТА.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети
Добави коментар