„Прекръстихме се и тръгнахме“: Моряците от „Царевна“ разказват

11:15, 20 апр 22 25 1468 Шрифт:
Василена Йорданова Автор: Василена Йорданова

Всяка сутрин се молехме да останем живи и да не падне някой снаряд. Това разказа част от екипажа на кораба „Царевна” ден след пристигането си в България пред maritime.bg.

Трима от тях - Рали Димов, Радослав Стоянов и Живомир Митев, разказаха за преживяното - от акостирането на търговския съд на 21 февруари до евакуацията и завръщането им в България.

„Първо искам да им благодарим от все сърце, че ни спасиха, че ни евакуираха“, казва по адрес на руските части. „Много е трогателно да видиш хора, които са били на първата линия на боя, се опитват да ни успокоят и ни дават храна, вода, консерви, много е трогателно“, разказва Рали Димов. Обяснява си, че правителството мълчи „по политически причини“. „Само те са там, няма кой друг да ни изкара - ДНР и РФ, посочи той. 

„След като ни поеха, дадоха ни храна, вода и след това ни извозиха към поста в покрайнините на Мариупол. Там имаше паспортна проверка и проверка на багажите, след това ни извозиха до Донецк. След това ни настаниха в хотела. От там към Ростов на Дон и Сочи“, допълва Живомир Митев.

Българска страна започнала да се интересува след пресконференцията на съпругите им

В самолета премиерът Кирил Петков ги поздравил. „Каза, че се радва, че сме пристигнали живи и здрави. Каза, че са работили за нашето евакуиране, но накрая ние тръгнахме сами и ни извадиха ДНР - всеки сам да си прави изводите“, обобщава Рали Димов, който все пак благодари  и на българските власти за работата им по евакуацията.

Първи думи на моряците от „Царевна“: Най-страшното бяха бомбите и снарядите

„Войниците, които ни посрещнаха, казаха, че контактуват с правителството, но кога е станала тази връзка, ние не сме информирани“, посочиха моряците. Само ден по-рано външният министър заяви, че МВнР не е влизало в никаква комуникация с ДНР.

Тримата заявяват, че от българска страна започнали да се интересуват от тях и да звънят на капитана едва след пресконференцията на съпругите им заедно с „Възраждане“.

„Възможности за евакуация вероятно много е имало, когато беше спокойно. След като съпругите ни дадоха пресконференция реално започна да се прави нещо. Целия проблем придоби обществена известност и от тогава започнаха според мен да работят по-интензивно. От външно министерство звъняха по няколко пъти на ден и ни предложиха вариант за евакуация, който ние вече не можехме да използваме тъй като трябваше да стигнем до портала на пристанището, а там постоянно се стреляше“, обяснява Рали Димов.

Малко след това военните действия се преместили буквално до кораба.

Накрая останали единствения екипаж на търговски кораб

„В един момент, както ние си мислехме, че не може да се проведе евакуация и стоим и чакаме, защото най-сигурно е на кораба, видяхме как двете страни спряха да стрелят и 26 човека от един кораб слязоха с куфарите, минаха покрай нас и си заминаха (…) Тогава разбрахме, че сме останали последния екипаж на търговски кораб в пристанището т.е. всички други са се евакуирали. Тогава вече ни прекипя и напрежението ескалира неимоверно много между нас“, разказва Димов.

Тогава екипажът настоява за отчет от капитана и разговор с МВнР. Отговорили им с общи приказки. „На едните корабът е изгорял, на другите с навигационно повредено оборудване, другите какви националности били. Само ние сме цъфнали и вързали, нашият кораб е най-добре и няма къде да ходим. Външно колкото и пъти да са се обаждали говореха само с капитана на кораба по сателитния телефон, което е официален представител на корабособственика. Съответно според мен той се грижи първо за собствените си интереси и тогава за нашите“, добави той.

Прекръстихме се и тръгнахме… с белите знамена

„Опитваха се да ни разубедят, докато накрая нямаше как и тръгнахме. Все още имаше риск да стрелят по нас. Доколкото се изяснихме… един наш колега сутринта слиза, отива при тях, казва им, че искаме да се евакуираме върна се след три часа, каза, че осигуряват час и половина коридор да се изтеглим, събрахме багажа, прекръстихме се и тръгнахме", разказва Рали Димов, а колегите му допълват: „С белите знамена“.

 Моряците от „Царевна“ слезли с бяло знаме

„Тоя психически тормоз, който преживяхме - нямаше как да останем, дори с риск за живота“, коментира Радослав Стоянов.

Два неуспешни опити за евакуация

Преди да се стигне до успешна евакуация, имало и 2 неуспешни опита, разказва пред Нова телевизия собственикът на фирмата, наела екипажа. В единият от случаите на моряците било предложено да се евакуират по суша през Украйна. 

„Те писмено отказаха всички до един. Само един човек каза – аз ще тръгна“, заяви Николай Стефанов – управител на фирмата, наела екипажа на „Царевна“.

А защо не се е случило – моряците имат обяснение. „Много се стреляше, беше много опасно. Маршрутът беше през цяла Украйна“, казват Димов и Стоянов. „Те ни казаха - ще тръгнете без телефони, казаха ни тръгвайте без багаж, на свой риск, подписвате декларация“, казват те. Според тях подобни условия означават, че в тази ситуация каквото и да стане, няма как да имат претенции за обезщетение.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама