„За да станете крилати, нужно е желание да се лети“, казва Юрий Гагарин. Неговото желание да лети надскача и най-смелите мечти на хората по онова време.
Роден в семейството на селяни-колхозници, преминал през трудно детство, той доказва, че може да постигне всичко. Именно постъпването му в казармата му отваря пътя към летенето. След като от 1957 г. постъпва в армията на СССР като военен пилот, на 9 декември 1959 г. Гагарин подава молба да го включат в групата за кандидатите за космонавти. Месец по-късно старши лейтенант Гагарин е признат за годен за космически полети. Започва тренировки, заедно с групата от 20 млади летци. Ръководител на космическата програма е Сергей Корольов. От тях са отделени 6, които са подготвяни по програма, различна от останалите. Четири месеца преди полета е взето решение той да бъде първият космонавт. Избран е от Никита Хрушчов, по това време първи секретар на управляващата в СССР комунистическа партия КПСС. А причината за това е не само отличната му подготовка, но и това, че е имал подходящата визия и биография, за да стане лице на съветската държава и достойно да я представя пред света.
През 60-те години човечеството дори не е предполагало, че толкова скоро един човек ще успее да преодолее границата между Земята и Космоса и то успешно. На 12 април 1961 г. обаче той го прави и става първият човек в историята на човечеството, който извършва космически полет. Това се случва точно в 06:07 ч. по Гринуич.
Първите му думи в открития Космос са „Поехали!“ (Да потегляме!). Позивната на Гагарин е „Кедър“. Той излита и прави с кораба „Восток-1“ една обиколка около Земята. Целият космически полет е продължил 1 час и 48 минути, след което Гагарин се насочва за приземяване в Саратовска област. Тъй като системите за приземяване на „Восток-1“ не са били достатъчно изпробвани, на височина 7 километра космонавтът взема решение да катапултира и да се приземи с парашут. Приземяването е извършено успешно близо до спускаемия апарат.
Това събитие преобръща представите на света, изстрелва науката в необятни висини и остава завинаги записано със златни букви в историята на човечеството. Именно затова с решение на Международната федерация по авиация от 1969 г. 12 април се отбелязва като Международен ден на авиацията и космонавтиката.
Новината за първия космически полет мълниеносно обикаля целият свят. Два дни по-късно Гагарин е тържествено посрещнат на Червения площад в Москва пред десетки хиляди ентусиазирани хора, дошли да го видят. Награден със званието герой на Съветския съюз и е издигнат в чин майор.
Само месец след полета си в Космоса Юрий Гагарин пристига и в България, където посещава редица градове. В два от тях – Панагюрище и Пловдив, космонавтът получава удивителни за онова време, приказно красиви подаръци – ръчно изтъкани килими с неговия образ.
Снимка: Facebook/Retro Panagyurishte
43 г. от полета на първия български космонавт Георги Иванов
Преди два дни страната ни отбеляза и 43 години от покоряването на Космоса от първия български космонавт Георги Иванов. За разлика от Гагарин, неговата детска мечта не е била да стане космонавт, а моряк. Не му провървява обаче и започва да изучава парашутизъм, моторно и безмоторно летене в аероклуба в родния му град Ловеч. Години по-късно, обаче, вместо да покорява синята шир, Георги Иванов записва името си в историята като първия българин и балканец покорил необятния Космос за едно денонощие - 23 часа и една минута.
След едногодишни специализирани тренировки и подбор на 10 април 1979 г., в 20 часа и 34 минути московско време, Иванов излита от космодрума в Байконур, намиращ се на територията на днешен Казахстан. Космическият кораб е „Съюз-33“. А негов командир е летеца-космонавт от тогавашния СССР Николай Рукавишников. Така в онзи момент България става шестата космическа страна в света след Русия, САЩ, Чехословакия, Полша и Германия.
По план „Съюз-33“ е трябвало да остане в Космоса седем денонощия, но проблем с един от двигателите осуетява скачването му с орбиталната станция „Салют 6“ и принуждава екипажа аварийно да се завърне на Земята. Преди да се завърне обаче, той успява да направи 31 пълни обиколки около нея. Много са легендите за случилото се на борда в онези близо две денонощия, но по време на цялата мисия Георги Иванов остава спокоен и поставя рекорд в световната космонавтика с най-спокойния пулс в историята на пилотираните полети.
43 години по-късно, Иванов не лети в Космоса, а се занимава с пчеларство. А сърцето му „лети от щастие“ заради споделеното време с неговия внук - Георги.
Преди дни, по повод годишнината от първия му полет в Космоса, той публикува снимки с него във Facebook. А текстът към тях гласи: „На този ден, преди 43 години, се подготвях за най-сложната мисия в живота ми, а именно полета в космоса. Днес, с внука ми Георги, се грижим за пчелите ни“.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар