Нови избори на фона на война?

12:30, 13 мар 22 / Политкаст 25 2220 Шрифт:
Симеон  Иванов Автор: Симеон Иванов

Вече трета седмица във войната, мисля, че е време да си признаем, че не знаем как наистина се развиват военните действия в Украйна. Новата желязна завеса разполовява Украйна и света на две. Западните репортажи, в което число влизат и нашите, предават украинската част от конфликта, задължително от територии, които са под контрола на украинската армия. Ако видите руското отразяване то е като в паралелна вселена. Същото, което гледаме ние, но не от Киев, Одеса, Лвов или граничните пунктове на запад и югозапад, а репортажи от Донецк, Луганск и руско-украинската граница на изток. Руските репортери на своя страна също показват разрушения, които твърдят, че са дело на украинската армия. Интервюират хора, които проклинат действията на украинската армия, показват пристигането на руска хуманитарна помощ, общо взето огледален образ на всичко, което ние виждаме. Задължително е и да бъдат направени няколко сравнения между украинската армия и нацистите и да се споменат зверската на паравоенните милиции. Вече се заражда и нова тема – тази за сатанизирането и тормоза над руснаци, които живеят на Запад.

Пропагандата е брутална и от двете страни на барикадата, максимата, че първата жертва на войната е истината, се оказа абсолютно вярна. Обективна истина за хода на военните действия няма да намерим, а и се чудя нужна ли ни е наистина? Всичко, което трябва да знаем е следното – за тази война няма оправдания, няма извинения – умират хора, разрушават се съдби и цяла една държава, воюват два народа братски по кръв, но облъчвани и насъсквани един против друг в продължение на десетилетия. Освен трагедия, тази война е и геополитическото събитие на епохата ни, на епохата след Студената война. Международната политика и ред никога няма да бъдат същите, а големите последствия върху нас, икономиката ни, енергетиката ни и социалната ни система тепърва предстоят.

Интересно ми е какво се случва с руските капитали в Европа, които са внушителни по своите размери. Видяхме малко шоу за публиката с показни акции срещу яхти и имения на олигарси, но не знаем как се движат паричните потоци. Дали по стара традиция, по време на война, швейцарските банки ще приютят закъсалите? Швейцария направи невъзможното и наруши своя неутралитет, но хайде да не бъдем наивни. В моменти на турбуленция винаги има кой да помогне на бедстващите милиардери, било то и руснаци.

Виждаме колко е трудно да се води голяма война в глобализирания ни свят на взаимосвързани икономики. Руският бюджет почти на половина се храни от износ на фосилни горива и суровини, но ако Европа наложи ембарго над тях по подобие на Щатите, европейската икономика ще рухне. Така се получава абсурдната ситуация, в която европейските икономики косвено спонсорират войната на Путин в Украйна.

Все още сме в ранния стадии на отделянето на Русия от Европа и Запада. Един много тъжен процес, предвид цялата руска и европейска история и култура, които винаги са вървели ръка за ръка. Ако досега сме тричали расисти, нацисти и хомофоби, май лека полека започваме да тричаме руснаци и всичко руско. Да си руснак извън Русия май ще стане грях. Големият въпрос тук е къде ще му се види краят. Дали целият натиск ще избие в смяна на режима в Русия и прекратяване на войната? Като гледам хватката на Путин в Русия и нивото на пропагандата там, която има сталински елементи – едва ли. Или натискът ще настрои и умерените, миролюбиви руснаци против Запада. Дали цялото тричане няма да създаде една обидена, омерзена и радикализирана нация, изпълнена с желание за реваншизъм досущ като нацията на Ваймарската република… Именно отговорът на този въпрос е много важен за бъдещето на света.    

След като миналата седмица говорихме за това колко лошо говори за обществото ни, че има много гласове, които по абсурден начин оправдават войната, тази седмица не останахме назад в проявата на лошите черти в народопсихологията ни. На свой ред глас надигнаха хора, които упрекват приемането на бежанци, заради средствата, които държавата ще отделя за тях. Дълго можем да си говорим за хуманитарните аргументи и съпричастността, която се очаква да демонстрираме. Аз ще ви кажа обаче друго.

Първо, много голяма част от пристигналите бежанци вече са напуснали България. Второ, у нас не идват обикновени украински граждани. В България идват предимно бесарабски и таврийски българи. Това са хора, които от поколения пазят българското в себе си и гледат на България с неопетнен романтизъм. Към тях трябваше много отдавна държавата ни да е протегнала ръка. Казано накратко, наш дълг е да отворим вратите си за бесарабските и таврийски българи от Украйна.

На фона на всичко това, у нас сякаш извън съмнения се заражда нова партия, партия около Стефан Янев. Каквото и да кажем докато не видим някаква конкретика ще бъде спекулативно. Така че да се насочим другаде.

Първо, Стефан Янев прояви известна себичност. В основните си изяви не пропускаше да изтъкне, че не е бил ничий министър, че не е бил уволнен и т.н. Обидата му личеше. В което няма нищо лошо, човешко е, даже е чудесно, че е човек на достойнството. Проблемът е, че в чисто политически план, тази себичност пречи, защото е слабост. Кирил Петков дали умишлено или без да иска, му активира слабото място. Впрочем обраният и сериозен образ на Янев се явява същински антипод на поведението на Кирил Петков, което е добър стартов капитал и може да мобилизира недоволството срещу младото правителство.

Относно новата партия можем да направим следната съвсем логична прогноза. Напоследък в България не се правят партии и политически проекти, които да стъпват върху реални структури, идеи, идеология и представителство на социални групи. Правят се проекти, които стъпват върху харизматични, одобрявани или известни личности. У нас си е направо пост-демокрация и пост-либерализъм, оптимизирали сме дори политическия процес. Та в този ред на мисли, новата партия трябва да използва имиджа на Стефан Янев като движеща сила. Въпросът е, че фигурата и посланията на Янев биха били силни във военно време, към днешна дата, а не след 3 години и половина на следващите редовни избори, никой не знае какъв ще е дневния ред тогава. Това означава едно, политическите стратези, които готвят партията на Стефан Янев, по всяка вероятност ни готвят и нови избори тази година.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Напишете коментар
Коментари: 1
1 И медиите имат вина 23:18, 13 мар 22

А защо медиите години наред не даваха информация за войната в Донбас и фашизацията на Украйна?! Че и две седмици вече истеризират

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама