Исландия е малка островна държава. Жителите ѝ са едва 360 000, слънцето там е оскъдно, а климатът - недружелюбен, но пък Исландия е на 13 място в краткия списък на признатите от ООН развити държави. Гражданите са толкова малко на брой, че се налага да ползват приложение в телефоните си, за да разберат дали човека, с когото се срещат, не е техен роднина. През последните години ледената държава стана популярна у нас с провала на банковата си система през 2008 г. и най-вече с изригването на вулкана Ейяфятлайокутъл през 2010 г. (не познавам българи, които да не срещат трудности при произнасянето на името му). Вулканът тогава изхвърли толкова пепел, че голяма част от въздушното пространство над Европа бе затворено за дни. Засегнати бяха милиони пътници. Разбира се, Исландия е популярна и със своите горещи гейзери, лагуни и непрестанни земетресения. При наличието на толкова стихии, не е изненадващо, че исландците разчитат предимно на възобновяема енергия.
Исландия е известна по света и с друго. Тя е една от първите три държави, заедно с Нова Зеландия и Финландия, които дават право на жените да гласуват. Това се случва през далечната 1915 г. За сравнение, във Великобритания „разрешението“ идва през 1918 г., а в нашето царство жените са допуснати до изборните урни чак през 1938 г., при това само ако са омъжени, разведени или вдовици. На госпожиците, независимо от възрастта им, това право не се предоставя. Изненадващо или не, но първата жена избрана за държавен глава е в Исландия - през 1980 г. Изборът е толкова успешен, че президентското управление на Вигдис Финпогадоухтир продължава цели 16 години. Разбира се, преизбирана е няколко пъти: през 1984 г., през 1988 г. и през 1992 г. След края на мандата си през 1996 г. Вигдис решава да не се кандидатира повече. Към днешна дата е посланик на добра воля към ЮНЕСКО и член на Мадридския клуб, целта на който е насърчаване на демокрацията.
Жени са заемали ръководни държавни длъжности и преди управлението на Вигдис. Имало е кралици, както и сега, а през ХХ век няколко жени наследяват постове от мъжете и бащите си: Бандаранайке в Шри Ланка, Ганди в Индия. Голда Меир става министър председател на Израел, а Маргарет Тачър на Великобритания. Никоя от тях обаче не е печелила национални избори.
Вигдис Финпогадоухтир се ражда на 15 април 1930 г. и е първо дете в семейството на строителен инженер и медицинска сестра, която освен да отглежда двете си деца (по-късно семейството се сдобива и със син, който преди замине като студент в Англия, загива при инцидент с лодка) е и председател на Исландската асоциация на медицинските сестри. След гимназия Вигдис учи в Гренобъл (Франция), а по-късно получава магистърска степен по литература в Сорбоната (Париж). Прекъсва обучението си заради приятеля си лекар, с когото заминава за Дания, където той специализира. Сключват брак, който продължава седем години. Останала свободна, Вигдис се връща отново в Исландия. Благодарение на френския си език получава работа като гид, а страстта ѝ към литературата се материализира в създаването на авангардна театрална група. Превежда Жан-Пол Сартр. Става директор на театъра в столицата Рейкявик. През 1972 г. осиновява момиченце на седем години. Междувременно преподава в Исландския университет френски език, драма и история на театъра. Води и телевизионен чуждоезиков курс. Екранът я прави популярно лице, не защото исландците обичат да разговарят на френски, а защото по това време всеки появил се на телевизионния екран става знаменитост. След успешната си кариера на директор тя решава да се оттегли, а репортери я питат какво ще прави по-нататък. „Надявам се Исландия да ми осигури работа“ - отговаря, винаги леко усмихнатата и вече позната, Вигдис. По същото време предстоят избори за президент.
Години по-късно при среща с хора в едно от кметствата възрастна жена я пита: „Госпожо, девствена ли сте?“. Този въпрос донякъде обяснява поведението на исландците в общите бани при басейните, че не прикриват с кърпа интимните си части, за разлика от чужденците. Липсата на партньор не отказва Вигдис от кандидатурата за президент, а колебанията са прекратени с телеграма, идваща от риболовен кораб: „Настояваме да се кандидатирате за президент!“. Тази мъжка подкрепа се оказва решаваща и изборите са спечелени. На 1 август 1980 г. първата демократично избрана жена за президент встъпва в длъжност с малко повече от една трета от гласовете на исландците. При следващите мандати подкрепата е далеч по-голяма. Интересно е да се отбележи, че нито една женска организация не подкрепя Вигдис Финпогадоухтир през дългите години управление. Нито дори търсят връзка с нея. Намират я за прекалено деликатна и женствена, а и не се харесва, че е привърженик на постепенните реформи вместо на революцията. Избирането ѝ обаче подтиква исландките за създаването на политическа партия, ръководена и съставена единствено от жени. Женският алианс стартира дейността си през 1983 г. и редовно печели гласове и до днес участва в коалиционни правителства.
Вигдис Финпогадоухтир с Роналд Рейгън/ Уикипедия
След избора ѝ исландците осъзнават, че са първенците на света по равенство между половете. Макар и Вигдис да е получила малко над една трета от гласовете, повечето граждани с поставен пред устата им микрофон гордо твърдят, че са гласували за нея. Медиите в цял свят отбелязват новината, а исландските компании бързат да се възползват от неочакваната реклама, за да подобрят продажбите си. Президентът на малката нация изглежда прекрасно, владее пет езика и притежава чувство за хумор. Световните лидери търсят срещи с нея. Една от първите страни, които посещава е Великобритания на Тачър. Двете са забележителни жени, запазили дълги години постовете си, но наследството им е твърде различно. Вигдис е символ на стабилност и вдъхновение за жените по цял свят. Тя е централна фигура, която се радва на всеобщо одобрение, докато Тачър я наричат Желязната лейди и е известна с безкомпромисното си управление, за което и до ден днешен съществуват полярни оценки.
На въпросите, свързани с липсата на съпруг, които не стихват през дългите години управление, Вигдис Финпогадоухтир отговаря с чувство за хумор. Първоначално припомня, че през годините се е справяла добре и без мъж, а по-късно откровено приписва успеха на кандидатурите си с липсата му. „Що за мъж от моето поколение би подкрепил съпругата си да се кандидатира за президент?“. Е, „Времената се менят“ (The Times They Are A-Changin’) е прочуто заглавие на песен от 1964 г. с автор Нобеловия лауреат Боб Дилън. Така през по-близката 2009 г. пак в Исландия начело на правителството застава първата открито гей жена в света Йохана Сигурдардотир. В съседна Сърбия министър-председател от 2017 г. отново е жена и отново е гей - Ана Бърнабич. У нас ситуацията е коренно различна - Корнелия Нинова, успешно воюваща с твърдението, че времената се менят, е вече вицепремиер.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар