В България проблемите с управлението на енергийния сектор са дълбоко вкоренени в начина, по който функционират различните предприятия и регулатори и няма правителство от 89-та година насам, което да се е нагърбило да ги преодолее. До голяма степен причината за това е, че има ендемична корупция в енергетиката, която прераства в завладяване на държавните и независими институции от частни интереси, които реално контролират взимането на решенията, а не политиците, регулаторите или администраторите. Естествен е рефлексът на всяко ново правителство да се възползва от съществуващите механизми за завладяване на държавата, за да постига политически цели. В този контекст новото правителство не се различава от предишните. Това заяви енергийният експерт Мартин Владимиров в новия епизод на „Политкаст“.
Подобряването на управлението в енергийния сектор изисква структурни реформи, а това не означава замяна на едни лица с други. По този начин не се решават проблемите. През годините в Центъра за изследване на демокрацията сме настоявали да има обективни критерии за въвеждане на реформи и за назначаване на ключови лица в енергетиката.
Именно ОИСР, където правителството има желание да влезе, предлага редица насоки за това как да се управляват държавните енергийни дружества, каква е ролята на енергийните регулатори, как трябва да се осигури безпристрастност, конкурентност при назначенията и независимост от политическо вмешателство. Тези критерии са много конкретни и е добре сегашното правителство внимателно да ги прочете. Особено, ако наистина има амбиция да се превърне в един от членовете на клуба на богатите и да се води по техните норми и разбирания за това как се управлява държавата и ключовите сектори в нея.
В този ред на мисли това, което видяхме в КЕВР и „Булгаргаз“ е нежелание да се спазва законът и опит чрез процедурни хватки да се заобикалят сегашните разпоредби с цел назначаване на конкретни личности, които или имат политическа обвързаност с определени субекти в коалиционното правителство, или имат частен интерес в енергийния сектор. Особено валидно това е за назначенията на новия борд на „Булгаргаз“, където един от новите членове, изглежда, че е в конфликт на интереси с предишната си работа – като шеф на бизнес планиране на компания свързана с „Газпром“. Това подкопава доверието, че държавният газов гигант „Булгаргаз“ ще бъде управляван така, че да се гарантира диверсифициране на доставките, да се работи за прозрачност и за добро управление на количествата газ.
В разговора засягаме още:
- Действат ли „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ като филиали на „Газпром“?
- Как „Булгартрансгаз“ от печеливша компания се превърна в компания на загуба?
- Ще се превърне ли „Булгартрансгаз“ в поредното дружество, което държавата трябва да спасява или в дружество, чиято загуба ще бъде използвана от „Газпром“ за политически натиск над България?
- Ще растат ли още цените на електроенергията и газа и могат да ли да бъдат прецизно прогнозирани?
- Какво означава предложението на Европейската комисия някои атомни и газови инвестиции да бъдат считани за зелени и какъв ще бъде ефектът от подобна политика?
- Съществуват ли мерки, които да компенсират високите цени на електроенергията без да изкривяват бюджета или да нарушават пазарните принципи? Кои са „щадящите мерки“?
Целия разговор можете да чуете във връзката!
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар