Великият януари – време за приятели и веселие

16:46, 05 яну 22 25 1916 Шрифт:
Биляна Иванова Редактор: Биляна Иванова

Не знам дали си давате сметка, че само допреди стотина години никой в България не е канил на рождения си, а хората са отивали, както се казва, да уважат приятелите си и роднините на големия им личен празник, който е бил техният имен ден. Тогава, когато на една маса са седяли горди дядовци, синове и внуци, които са носили едно и също име, предавано през поколенията. ТОЧНО ЗАТОВА ЯНУАРИ Е ВЕЛИК! Васильовден, Йордановден, Зимен Кръстовден, Ивановден, Антоновден, Атанасовден... Това са само част от свелите християнски празници, които сме щастливи да имаме още през първия месец на годината. По груби сметки, поне 100 имена ни дават повод да вдигнем чаши и да кажем „Наздраве“. Януари е и месецът, в който се колят прасетата. И всеки посреща... и НАЛИВА. Ако вали и сняг, ако, ако... Но съвременният песимизъм ни налага друго поведение. 

Заради ковида сме ограничени да се събираме заедно както поискаме, където поискаме и когато поискаме. Заради европейския език на лицемерието не е редно да си честитим християнските празници, за да не засегнем някого. 

Не е редно да колим и прасета, защото някой не яде свинско или пък представители на различни организации за защита на животните ще тръгнат на митинги и протести. Нищо, че това е хилядолетна традиция и нищо, че в магазините се продава месо!!! 

Важното е да се чувстваме ВИНОВНИ. 

Има и още един проблем... Новите имена, с които съвременните родители даруват децата си, трудно се вписват сред тези, които празнуват според църковния ни календар. Кога ще празнуват те? Никой не знае. Защото такива имена гордо могат да радват любителите на чалгата, но трудно могат да си намерят светия, който да ги покровителства.

От какво още трябва да се страхуваме? Не трябва да се веселим шумно. Не трябва да посрещаме Нова година и Васильовден с фойерверки и заря, защото подпийнали собственици на четириноги могат взаимно да се загубят в големия град и да се стресират. Абе въобще... Трябва да се чувстваме много нещастни и много виновни заради това, че светът не върви добре. Така ни съветват всички! И политици, и синоптици, и доктори, и еко екстремисти...

Лично аз няма да обявя 2022 г. като година на голямото Нещастие и глобална Унилост. На великото християнско чудо Богоявление, с истинска светлина в душата, ще отида на водосвет, ще запаля свещ и с трепет ще се радвам на онези, които са дръзнали да извадят кръста от студените води. Нека са благословени!

От своя страна ще направя нещо малко. Заедно с моя приятел Росен Митков, за 15-та поредна година, ще сготвим курбан на езерото в „Дружба“ пред храм „Св. преп. Наум Охридски“ и ще го споделим с всички, които не се чувстват виновни да се нарекат християни, да си честият празника и да кажат „Наздраве!“ на някой усмихнат именик. Каним ви да се присъедините към нас и един много свят и добър човек - отец Христо, за да споделим този ден.

И понеже си говорим за червено вино и свинско, ето и едно мое предложение, една не „плаха“, а жизнена молитва за това и животът ни е да е ПО-ВКУСЕН:

Искрено ваш, 

Ути Бъчваров

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама