Синият цвят се среща рядко в природата, но може би точно заради това е изключително забележителен и винаги впечатлява. Блестящи сини оттенъци могат да се видят върху телата на водните кончета, крилата на зелените патици и перата на сините рибарчета. Цветът странно се отличава на фона на различните нюанси в природата. Това е и причината тези животни да притежават сини окраски - за да привличат вниманието. Интересното обаче не е, защо синият цвят съществува в природата, а как точно се е получил?
За разлика от цветовете, които се срещат по-често, като червено, зелено и черно, синият пигмент е резултат от наличие на много по-сложни молекули. За да произведе определена багра, една молекула трябва да погълне светлината на цвета, който не отразява. При сините пигменти това означава абсорбиране на червена светлина, която има по-ниска енергия от синята. Светлината с ниска енергия е трудна за поглъщане и молекулите, отразяващи син цвят, трябва да работят по-силно от останалите. Молекулите, които могат да се справят с това предизвикателство са сложни и големи, което прави процеса на отразяване на синя светлина още по-трудоемък.
Поради тези причини синият цвят е толкова рядко срещан в природата, защото процесът на еволюция отбягва т.н. „скъпи“ процеси, които могат да попречат на животните да оцелеят.
Въпреки това, синият пигмент се среща в природата, което означава, че някои видове имат нужда от този цвят. Причините за това варират от привличане на опрашители и съблазняване с цел създаване на поколение до случаи, в които се цели отблъскване на враг. В някакъв момент от еволюционния процес, синият цвят е определен като достатъчно важен, за да остане.
Интересното е, че пигментът в природата не е резултат от тежката работа на сложни и големи молекули, поглъщащи червена светлина, а от друг процес. Блестящият син цвят върху телата на водните кончета е същият като като този на гърба на бръмбара - предимно от биомолекулите: хитин, кератин, целулоза. Тези вещества са почти напълно прозрачни и синият цвят е следствие от структурата на повърхността на тялото. Въпросните повърхности не са гладки, а са изпълнени с тънки пластове и ръбове или с миниатюрни сфери. Чрез тези неравности се създава среда, в която светлината се отразява по много и различни начини. Повтарящите се шарки са достатъчно малки, за да отразят една синя дължина на вълната, широка само 450 нанометра, обхващаща малка част от повърхността, което позволява на синия цвят да се покаже. Подобни природни шаблони са еволюирали през годините, за постигането на пълен синхрон със синия цвят. Достатъчно е само малка част от шарката да отрази синя светлина, за да се получи ефекта на пълно покритие. Прозрачността на повърхността позволява на силния син цвят да изпъкне и само два повтарящи се елемента са нужни за илюзията, че синият цвят е навсякъде. Този ефект се открива при почти всички животни и растения, които притежават сини окраски.
Структурирането на тези сложни повърхности е по-лесно осъществим процес от произвеждането на син пигмент. В резултат на интересните шарки и материи, в природата могат да се видят прекрасни сини нюанси. Тъй като са значително по-рядко срещани, сините пигменти се открояват по-ярко и предизвикват силно впечатление не само при отделните видове, но и хората също не остават равнодушни към тях.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар