Политическото слово е обезценено. У нас се търси по-скоро анекдотичното и провала, винаги съществува риск от надделяване чрез арогантност и стилизирана лъжа. Това има шанс да успее в една широка и не до там критична аудитория.
Прави ми впечатление основно през бившия министър председател Бойко Борисов, решението за това да бъде изцяло снет ангажиментът да се говори истина – едно напълно овладяно „майсторство“ да се фалшифицира реалността с една решимост, която се представя като разгневяване от несправедливост.
Това е един троскот от лъжи, през който човек не може да си проправи път, но пада лесно жертва на интонацията, с която тези лъжи са препоръчвани. Това е изключителна енергия на арогантността на поднасянето на лъжа, както и вътрешната убеденост, която, разбира се, е симулирана. Заедно с това е бламиране на разумната комуникация, на рационалния процес на общуване с аудиторията.
Това е един тотален натиск, включително и физически – доколкото телесната масивност на Бойко Борисов се комбинира с тази мимика и пантомимика на безусловната истинност на посланието. Това е политически ресурс и маниер на поведение, който би трябвало да бъде абсолютно задължително наказан, ако българската аудитория е политически вменяема и електорално прецизна да избира подходящо. Само че един значителен сектор от електоралното тяло на публиката лесно пада жертва на тази сугестия.
Това не би било беда, ако 12 години не представляваше режим на управление през този манталитет, през мобилизация на този тип човешки присъствия, през рекрутиране на себеподобни от този непридирчив за закона и добрия вкус тип хора. Това е грешка и слабост не само на рецепцията на такъв тип поведение. Слабост е и на медията, която е корумпирана достатъчно, за да пропуска всичко за свое удоволствие и в свой интерес, под претекст, че защитава плурализма на мненията и неизбежността да представя кандидатите.
Правейки това медията се автоцензурира и не съумява да санкционира, да опонира и да разговоря в името на защитаването на основния публичен интерес – каузата на истинността. Това е страшно само по себе си. Най-голямата беда е, че публичното слово е корумпирано и че няма арбитраж на медията в името на доброто осведомяване, законността, добрия вкус и публичния интерес.
От връзката можете да чуете цялото участие на д-р Николай Михайлов, както и редица други интересни теми, които той засяга, като например обществената психология и манталитета на младите поколения, изгледите за сформиране на правителство и промените на политическата сцена.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар