Краят на Римската република и установяването на монархията

У нас представата за монархията е свързана с нещо отминало и архаично, а републиката се приема като модерна и съвременна форма на управление. Но ако обърнем внимание, ще забележим, че днес, както и в близкото минало, някои от държавите с най-стабилни общества са монархии, а едни от най-корумпираните и нестабилни са републики. Отговори на въпросите, които бихме си задали след подобна констатация, може да получим, ако разгледаме най-близкия до нас тип цивилизация - Римската. За да си припомним неостаряващото твърдение, че няма нищо ново под Слънцето.

След пет века републиканско устройство, в състояние на неспирни вътрешни и външни войни, най-напредналата в развитието си държава на римляните, става монархия. Това се случва преди края на I век пр.н.е. Маркиращи прехода са две противопоставени една на друга ярки личности.
 
Марк Порций Катон е прочут за времето си защитник на републиканското устройство на огромната държава, уважаван член на Сената, консерватор и образцов гражданин. Бил известен със своята неподкупност, честност и постоянство. Народен трибун и изобличител на корумпираните. Враг на насилието и отказващ да се кичи с воинските си отличия. Ругаещ съвремието и не носещ долни дрехи. Последното е по примера на един от основателите на Рим - Ромул. Оправдавал тази забавна подробност с обяснението, че така се приближавал до добрите стари времена. Неговата грижа за бюджета, като избран квестор, го поставяла в постоянна война с тези, които събирали данъците. Въпреки своята парадираща скромност, Катон бил сред най-близките приятели на най-богатия римлянин Марк Лициний Крас. Дружбата им се основавала на общ враг - Помпей Велики. За двамата успешният във военните кампании пълководец е представлявал заплаха от задаваща се диктатура. Докато Помпей на Изток водел война с трудно предвидим край във времето, в Рим Катон, Крас и приятелите им тихомълком се въоръжавали. Така проблемът с вечно нестабилното републиканско управление започнал да става личностен. Вълненията в Рим включвали всичко познато от политиката в съвремието ни: тайни договорки, абсурдни съюзи, избори и уличаване в купуване на гласове И невижданото до днес у нас, отнемане на висшите длъжности на двама консули, вследствие на позорящи ги разкрития от противниците им. Помпей се завърнал триумфално в Рим през 61 г. пр.н.е., но не нему било писано от съдбата да стане личността, бележеща раздела между новото и старото време.

Бюст на Марк Порций Катон, Уикипедия

По същото време изгряла звездата на Гай Юлий Цезар, който въпреки бурната си младост, нескончаеми забавления, щедрост, заеми, които не връщал, се оказал изключителен военачалник. Политическото му влияние нараснало до такава степен, че изведнъж се оказал един от тримата най-влиятелни мъже в републиката, наред с Крас и Помпей. В знак на дружба, последният взел за жена дъщеря му Юлия. Докато легионите на Цезар слагат ред и покоряват окончателно Галия, Помпей в Рим начело на специална комисия започнал да раздава земи, с което разгневил гражданите. Клиентелата също недоволствала, защото нестабилността в провинциите намалявала печалбите. Стигнало се дотам, че тримата най-важни мъже (Крас, Помпей и Цезар) сключили през 60 г. пр.н.е. съюз за управление, известен като Първи триумвират. Но това не уталожва страстите. Пътят, който се очертал, бил единствения възможен - сатрап, който да сложи ред в необятната държава.

На Изток в обещаващата богатства Сирия бил изпратен победителят на Спартак - Марк Крас. Вероятно от завист към военната слава на другите двама от триумвирата, той заедно със сина си повел поход, наложен от вълненията в тази част на света. Но Крас не се ограничил само със Сирия и нападнал Парта. Уви, победоносните дотогава легиони претърпели унизително поражение през 53 г. пр.н.е. Пълководецът и най-богат римлянин бил покрусен след смъртта на сина си в битката. Самият той загинал в нелеп инцидент при преговори с врага. Източната римска армия била разгромена, като едва една четвърт от 40 000 военни остават живи. Загубата била тежка, но още по-мъчителен бил политическият трус от гибелта на Крас. Сред кипящия вулкан от революционни страсти в Рим, този богат човек успявал да балансира отношенията между Помпей и Цезар. След неговата смърт, а и след смъртта на дъщерята на Цезар, Юлия, разривът между двамата бил въпрос на време.

За кратко те запазват спокойствие и заедно ръководят държавата. Помпей управлявал от Рим, а Цезар от Галия. В Италия годните да носят оръжие мъже полагали клетва за вярност единствено към Помпей, макар и военните успехи на Цезар да отеквали заплашително в Рим. Сенаторите знаели, че победите му, в много случаи над превъзхождащ в числеността си противник, се дължали не само на уменията на пълководеца, но и на ловките му политическите ходове, съпътстващи смазващата сила на легионите. През 52 г. пр.н.е. положението започнало да става нетърпимо, когато Помпей, като първи консул, избира за втори консул не Цезар, както било договерено, а Сципион. Последният очевидно бил просто фигурант. Вече било ясно кой е господар на Сената и диктатор в Рим. Помпей имал намерение да изиска отзоваване на Цезар от Галия. През следващата, 51 г. пр.н.е., той го заявил публично. Желанието му да се раздели със доскорошния си съюзник било категорично, но се забавил с действията си. Предстоящата битка вече не била  между републиката и монархията, тъй като последната вече била факт, а между двамата могъщи мъже, които не искали да делят короната в Рим.

Бюст на Гай Юлий Цезар, Уикипедия 

Правни спорове и настояването от страна на Катон и привържениците му Цезар да разпусне легионите и да се яви лично на избори, отнели още време. Войниците останали по местата си, а предложението двамата с Помпей едновременно да се откажат от държавните длъжности, било отхвърлено в Рим. Въоръжени привърженици на Помпей започнали да се стичат в столицата. Парадоксално диктаторът станал един вид наемен защитник на републиканството устройство на държавата. Всички предложения на Цезар били отхвърлени. Прието било сенатско решение, с което го задължавали да разпусне войските си в Галия. Опитът на народни трибуни да упражнят законното си право на вето не само пропаднал, но те били принудени да избягат от града, за да си спасят живота. Търпението било изчерпано, жребият хвърлен и Цезар преминал малката река Рубикон, която разделяла Галия от Италия. Воините следвали своя пълководец, който от осем години ги водел от победа към победа. Водела ги и омразата им към коварните, неспособни и непоправими аристократи в Рим. Гражданската война започнала в началото на 49 г. пр.н.е. Година и половина по-късно Помпей бил окончателно победен в битката при Фарсала и убит по-късно при бягството си в Египет. Но най-яркото доказателство за приключилата битка между републиката и монархията, е самоубийството на Катон. По-късно, на 15 март 44 г. пр.н.е., републиканците потърсили своя реванш и убили подло Цезар. Знаменателно било, че най-известният от тях, Марк Юний Брут, бил потомък на онзи Луций Юний Брут, който преди пет века сложил край на римското царство и поставил началото на Римската република.
 
Гай Юлий Цезар е първият единствен владетел на огромната римска държава. Гъвкав, любезен и чаровен, той не допуснал тиранията да го изкуши. Сенатът продължил своята работа. Демокрацията била гарантирана от една личност, която сложила началото на дълбока трансфомация на вековната римско-елинска цивилизация. Построеното върху руините на републиката дало сигурност и спокойствие на гражданите на бъдещата империя, а и се оказало с вековна трайност. Наследникът на Цезар, Октавиан Август, победил силите на убийците-републиканци в прочутата битка при Филипи. Довършил напълно реформите на своя предшественик и бил провъзгласен за първи император. Две години след смъртта си Цезар бил обожествен с решение на Сената. Настъпила епоха на социални и културни постижения. Следващите два века историческата наука ще я нарече Pax Romana (Римски мир). Хораций ще изрече прочутото си Carpe diem (Наслаждавай се на момента). Самият той от защитник на републиката станал твърд поддръжник на монархията  Много векове след Цезар с неговото име продължили да се титулуват монарсите на много държави по света. Днес на планетата с призната титла (цезар, кесар, цар) е само един - царят на българите Симеон II.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!