Бързи и лесни решения няма. Всяко едно решение трябва да се осмисли, да се огледа от неговата законосъобразност и целесъобразност. В този смисъл ще бъде подготвена и позицията (бел. ред. - за мерките за справяне с високите цени на тока), която ще приемем на Министерски съвет, а след това ще бъде представена и защитена пред президента на следващия съвет. Това обяви служебният премиер Стефан Янев на кръгла маса по темата, организирана от президента Румен Радев.
В дискусията участваха министрите на енергетиката, на икономиката, на социалната политика, председателят на енергийния регулатор, кметове и други представители на общините.
ЕК предлага мерки срещу високите цени на тока
Янев отбеляза, че същественият проблем у нас е с цената на електроенергията за бизнеса, защото макар и домакинствата да са на защитения пазар, те са под натиск заради поскъпващите стоки и услуги. Затова и към момента всички усилия са насочени към овладяване на високите цени на свободния пазар, а за мерките за бита ще се работи по „отделна писта“. „Всички мерки, които сме обявили, предстои още да се усъвършенстват, търсим дългосрочни решения, ще търсим защита на българския бизнес и на потребителите“, каза Янев.
„В крайна сметка всички тези мерки, които до момента сме обсъждали и сме обявили, ще се задълбочават. Някои от мерките като разделянето на пакетите (с ток от АЕЦ „Козлодуй“, пуснати на борсата) за търговия на дългосрочния пазар на по-малки не даде очаквания резултат. Все пак се появиха крайни потребители, но не достатъчно. Не защото мерките не са добри, а защото самият пазар не е готов за това“, коментира министър-председателят.
Промени за участието на малките потребители на борсата
По думите му е отчетено, че крайните малки потребители не могат да участват пряко на борсата, тъй като се нуждаят от регистрация, каквато нямат, и ще се работи за промяна на регулаторния механизъм, където е необходимо. Целта е крайните потребители и потребителите от последна инстанция и техните права да бъдат защитени, заяви Стефан Янев.
Служебният премиер отбеляза, че в момента краткосрочните решения са най-важни, а по отношение на дългосрочните е създадена работна група, която подготвя нова стратегия в целия енергиен сектор. „Тази група, с тази стратегия, ще се занимава с дългосрочните въпроси, но в същото време в краткосрочен план, ние търсим точно този ефект - намирането на точните решения, които включително и с възможни решения, излизащи извън традиционните до момента, ще търсим именно това - защита на българския бизнес, защита на потребителите, които произвеждат стоки и услуги“, посочи Янев.
Държавният глава призова въпросът да не се политизира
Държавният глава от своя страна пък призова да не се политизира въпросът. По думите му проблемите с високите цени на тока и газа се използват „по един най-нелеп начин от тези, при чието управление, в продължение на повече от десетилетие, се натрупаха огромни проблеми и задължения в сектора“. „Не приеха навреме Механизма за капацитет (на мощности, който щеше да позволи на ТЕЦ да получават държавни субсидии до 2030 г. - б.ред.) и за разлика от Полша, която след 1-ви юли 2025 г. ще получава финансова подкрепа за своите централи, ние няма да получаваме такава. Приеха на практика и капитулираха през 2019 г. с внасянето на интегрираният план „Енергетика - климат“. Знаете какви условия реално се приеха за нашите ТЕЦ-ове. На практика полузатваряне в едни кратки срокове“, каза Румен Радев.
Избори под „високо напрежение“: Кой е виновен за скока на тока?
Според него част от проблема са и несъвършенствата в нормативната база. „Изкараха над 350 малки фирми без подготовка в някаква псевдолиберализация и те са вече на свободния пазар. Всичко това допълнително задълбочава кризата, в която сме в момента. Не сме тук да търсим причините. Причините са ясни, тук сме да търсим решения. Тъй като този проблем е общоевропейски, ние очакваме и трябва да работим активно и да се търсят общоевропейски решения“, коментира държавният глава.
Той припомни, че ще участва в Съвета на Европа на 21 и 22 октомври в Брюксел, посветен на енергийната криза, и в момента се подготвя българската позиция. Според Радев най-важната мярка, която България би имала полза, но не присъства сред обявените от ЕК, е дерогация или ограничаване и намаляване на цените на парниковите емисии, което според него ще омекоти удара от тази криза върху България.
И през 2022 г. цените няма да се успокоят
„Експертите в глобален план предвиждат, че до пролетта на 2022 г. цените няма да се успокоят. Разбирам напълно правителството и всички вас за тежкото наследство, за вързаните ръце от законови и нормативни изисквания както национални, така и общоевропейски и особено важно - от липсата на парламент, който може да вземе наистина важни решения по отношение на данъци, промени на закони, но кризата е реална и тя изисква антикризисни мерки“, каза още държавният глава. Според него е изключително важно да се обсъди какви ще са цените за бита от 1 януари 2022 г. „Да не говорим за цената на газа, в какво незавидно положение е като задлъжнялост „Топлофикация София“. Това от своя страна завлича и „Булгаргаз“. Може да стане каскада от кризи. На риск вече са изложени и това много внимателно трябва да се анализира и училища, и детски градини, и болници, и ВиК дружества, които също излязоха на свободния пазар“, посочи Радев, като подчерта, че всички мерки трябва да се обсъдят и с общините.
Допълнителни помощи за енергийно бедните?
Социалният министър Гълъб Донев посочи, че правителството ще търси начини за допълнителни помощи за енергийно бедните, тъй като вече разчетените помощи за зимното отопление няма да са достатъчни. Той коментира още, че в сегашната критична ситуация, усилията трябва да бъдат насочени към въвеждането на т.нар. социални тарифи.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев настоя още този месец да бъдат компенсирани 600 000 абоната на свободния пазар на електроенергия за големите им сметките им за юли, август и септември. Като според него предлаганата от служебното правителството помощ от 50 лева за мегаватчас вече е крайно недостатъчна. „Те бяха нещо за месец юли“, коментира той.
Не е ясно обаче кога може да започне изплащането на тази помощ, за която според служебният кабинет трябва актуализация на бюджет 2021 г. и ако това стане, най-рано през декември може да започне изплащането им. По оценки на правителството за мярката ще трябват 600-650 млн. лв. за шестте предвидени месеца. Той отново предложи печалбата от 300 лв./МВтч, реализирана от АЕЦ „Козлодуй“ на борсата за ток, да отива за компенсиране на бизнеса.
Засега е ясно само, че от 1 ноември 2021 г. до края на януари 2022 г. малките фирми, които не са успели да си намерят търговец на ток на свободния пазар и са на доставчик последна инстанция, ще плащат между 15 и 30 лв./МВтч по-малко, припомни служебният министър Андрей Живков, цитиран от „Медиапул“.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар