Процесите в икономически план определено будят тревожност, въпреки че можем да се успокояваме с факта, че до голяма степен са продиктувани от глобални тенденции, които неизменно оказват своя ефект у нас. Забелязва се растяща инфлация, а експертите не могат да определят колко точно би продължила тя. Цените на енергията и на тока вероятно ще останат високи за по-дълго, рискувайки по този начин да доведат до покачването и на редица услуги и продукти, което в някои отношения вече е започнало.
В битов и житейски план идеално знаем за какво става дума. В чисто политически обаче големият въпрос е кога тази криза ще бъде в своя апогей, защото откакто свят светува няма по-мощна движеща сила на избори от флуктуациите в джоба на средния избирател.
Едва ли кулминацията ще е около ноемврийските избори, но пък можем да сме сигурни, че ако по дадена причина отново не се стигне до сформирането на правителство, то един евентуален 4-ти пореден парламентарен вот, съвпадащ с края на отоплителния сезон и на очертаващата се тежка в битов план зима, ще си е същински катаклизъм. Може да звучи драматично и пресилено да говорим за още едни предсрочни избори, но предвид сложната политическа плетеница не бива да изключваме и тази опция, докато не видим подписано коалиционно споразумение. В крайна сметка в парламента ще имаме политически саботьори в лицето на ИТН, ще имаме и старото статукво, което ръжда не хваща, възможно е да имаме и партия с афинитет към евразийското.
Като говорим за избори е абсолютно непонятно от чисто стратегическа гледна точка защо още няма нито една респектираща заявка срещу Румен Радев за президентския пост. Ако до преди месец можехме да твърдим, че нищо не е предрешено за президентските избори, то с всеки изминал ден, в който не виждаме друг силен кандидат, шансовете на Радев за преизбиране растат. За сравнение припомням следното – през 2016г. Румен Радев бе обявен за кандидат още през месец август, което от своя страна даде достатъчно време за изграждането на образа му.
В настоящата ситуация изглежда сякаш останалите партии с претенции гледат на президентските избори като на бита карта, приели са мощта на Радев и просто търсят жертвено агне, с което да проведат една кампания в стил проформа. Другите варианти са никой потенциален стойностен кандидат за президент да не се „навива“ на партиите или пък да не са останали безспорни авторитети в обществото ни, които да понечат да се занимават с политика – кой от кой вариант по-лош...
Целия коментар можете да чуете във връзката!
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар