За всички, или за повечето от нас, броенето е незатрудняващ мисловен процес, който извършваме спонтанно и без да се затрудняваме. Въпреки това голяма част от хората не могат да определят, кога точно са придобили тази способност. Благодарение на възможността да се брои са изградени цивилизации. Именно това действие позволява на хората да разпределят храна и да търгуват помежду си. С други думи броенето прави живота ни такъв, какъвто е.
Разпознаването на числа не е способност, специфична само за човека. Медни пчели, кучета и хиени реагират на числови стимули. Това води до заключението, че реакцията към цифри е развита черта, която споделяме с животните. Подобно на хората, животните имат първично разбиране за брой и числа. Разликата между нас и тях е употребата на езика. Връзката между думи и цифри е причината за нашия напреднал математически свят.
Елементарният начин на броене е от едно до десет. Това обаче не е най-простото представяне на цифрите, защото изисква наименования за отделните числа. От десет-месечна възраст бебета различават броя на предмети и имат ограничен усет за числа - до едно, две и три. Т.е. могат да разпознаят липсата на една ябълка, извадена от група с три. Тази способност е характерна за животни с много по-малко наличие на мозък, като риби и пчели. С порастването човек започва да се справя с по големи суми за смятане, без да използва езиково наименование на числата. Това разпознаване се извършва чрез преценяване или приблизително изчисляване. Подходящ пример са храсти с плодове. Единият, от които има 400 плодчета, а другият - 500. На ранна възраст човек знае, че единият от храстите има повече плодове, без да прибягва до точно преброяване. В природата подобно изчисляване е от огромно значение и много животни като: птици, риби, пчели, делфини, слонове и маймуни са развили способността да преценяват, когато на определено място има повече храна, в сравнение с друго. При човека развитието започва от разпознаването на съотношението 1:3 в най-ранна детска възраст, което прераства на 9:10 при зряла възраст.
Това, което е по-различно при човека, в сравнение с животните, е способността да представя числата чрез символи. Исторически погледнато, не е напълно ясно в кой определен момент човекът е направил тази връзка за първи път. Въреки това неандерталските ни роднини са оставили кости с елементарни символи за броене (черти) преди около 60 хиляди години. Друг начин за броене - чрез обозначения, вероятно е започнал с използването на пръстите на ръцете и постепенно с обогатяването на културата, се е появила и необходимостта от използване на по-големи суми. Така е било поставено началото на символното изобразяване на числа. В днешно време използваме индо-арабските цифри, по-добре познати като арабски цифри, изобразяващи числата от 1 до 9, както и 0. Чрез тези изображения може да се изпишат безкрайно количество от числа.
Интересното при човека е, че при децата отнема време, докато свържат понятието за определено число със съответния му брой, което то представлява. С други думи за най-малките не става ясно веднага, че последната дума от определена последователност, например от едно до пет, представлява наличието на определен брой предмети, т.е. пет. Тази концепция може би не е лесна за възприемане от възрастен човек. Т.н. кардиналност на множеството (броят на елементите е естествено число) е понятие, което се разбира трудно от децата и отнема дълго време за да се научи и използва.
Въпреки това, след преодоляването на въпросното препятствие на ранна възраст, човек добива представа за числата и лека-полека започва да навлиза в света на математика. А именно това познание - на употребата и приложението на числата, е в основата на човешкия прогрес в най-различни аспекти.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар