Вселенският събор през 681 година

10:00, 18 авг 21 / Поглед назад 25 3921 Шрифт:
Станислав Бояджиев

Днес вълненията на човечеството са свързани с глобални проблеми като пандемията и затоплянето на климата. През VІІ век чумата е убивала още по-масово и страшно от ковид, но предмет на спор, при това на най-високо равнище, били не въпросите: как да се предпазят хората от заразата и как да се лекуват болните, а тези, касаещи религията. Нищо изненадващо, предвид очакванията християнството да сложи ред и спокойствие в отношенията от всякакъв тип. Годината, в която Шестият вселенски събор е призован да реши сериозен въпрос в християнския свят, е 681. У нас тя се свързва с началото на нашата държавност. Името на България, разположена на Балканите, е документирано произнесена за пръв път точно на този събор. Спомената е от презвитер Константин.

Казвам се Константин. Презвитер съм на светата божия църква, която се намира в Апамея, провинция Сирия Секунда. Ръкоположен съм от Авраамий, епископ на Аретуса. Дойдох при вашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България.

Дотук сякаш става въпрос за християнизацията на българите, но не: Защото аз поисках още отначало да дойда на събора и да помоля да стане мир, така щото да се извърши нещо, което да обедини двете страни, та нито едните, нито другите да се измъчват, сиреч нито тия, които изповядват една воля, нито тия, които изповядват две воли. Едните и другите са двете страни на спора в християнския свят, които презвитерът привижда като война, която трябва да завърши с мир.

Проблемът не бил в нас, езичниците дошли на конете си отдалеч и създали от военен лагер държава. Не друго, а решението на теологичните противоречия било приоритетно в онези години. Свидетелство за съществуващо напрежение в християнския свят е фактът, че съборът е свикан от най-мощния владетел в света - императорът на Византия, Константин IV Погонат. А свидетелство за нрава на християнския владетел е първото негово важно решение, след възкачването му на трона през 668 г. - наредил да отрежат носовете на двамата си братя, за да отслаби евентуалните им претенции за власт. Впрочем е бил по-милостив от баща си Теодосий, който брутално убил своя брат.

За да се върнем към важността на събора трябва да се отбележи, че император Константин IV Погонат председателства събора и участва в 11 негови сесии, както и в дебатите, а в последната 16 сесия се присъединява, за да чуе решенията на църковния елит. От първоначално събралите се 37 епископа, които слушат и дебатират, в края на събора те са вече 151. Но как се е стигнало до решенията? Имало е не само пререкания, но и опит за чудо, който, очаквано или не, завършил зле. Един от свещениците твърдял, че може да възкреси мъртвец. Позволено му било да го направи. Надеждата му била, че чудото ще послужи като потвърждение на неговите виждания. Поставил труп пред смаяните очи на колегите си и чрез молитви, прошепнати в ухото на покойника, се помъчил да го възкреси. Не успял.

Но имал ли е Христос воля, енергия - божествена и човешка. Противопоставени ли са? Или макар Той да има две естества, енергията е единствена? Последното е теза на опозицията, която, трудно днес можем да си представим, заплашвала стабилността на империята. Не чумата, не българите, не хан Аспарух, не държавата България, а монофизитите, които отричали човешката воля на Спасителя. Най-крайните противници на това тълкуване дори са направили опит за бунт няколко години преди събора в Константинопол, по времето, когато противниците им били взели връх.

На събора е прочетено писмо от римския папа Агатон, в което той се застъпва за вярата, че Христос има две воли - божествена и човешка. Патриарх Макарио, който защитавал монофизитизма, бил уволнен и осъден, а неговите съмишлениците споделили тази присъда. Свещениците окончателно приемат, че Исус Христос притежава две енергии и две воли с уточнението, че човешката воля е подчинена на неговата божествена и всемогъща воля. Другите тълкувания са обявени за еретични.

По такъв начин значимата за нашата история година се оказва важна и за християнския свят тогава. Предстояли още почти два векатъмнина” преди и ние, българите, да станем част от него.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама