Поглед назад: Загадъчната усмивка на Холивуд

14:20, 18 окт 22 / Поглед назад 25 6642 Шрифт:
Ирина Иванова

И 100 години да минат откакто Мерилин Монро не е на този свят, едва ли образът ѝ ще избледнее. Превърнала се в емблематична фигура през 50-те и началото на 60-те години на миналия век и заемайки шесто място в списъка с най-легендарните актриси от Златната ера на Холивуд, нейният неподправен стил продължава да бъде имитиран от редица дизайнери, гримьори, коафьори и световноизвестни звезди. Житейският ѝ път към славата пък винаги е будил противоречиви реакции сред обществото - от съжаление до обвинение и презрение. А ранната ѝ и загадъчна смърт поражда дълбоки съмнения. 

Биографичната ѝ история отново разбуни духовете покрай дългоочакваната премиера на филма „Blonde“, а режисьорът Андрю Доминик бе обвинен, че историческите факти са останали на заден план, за сметка на смущаващите сцени. Ето защо и ние решихме да обърнем поглед назад, за да припомним нейната биография, но онази нефилмираната, без излишна гримаса и преекспониране.

Фатална, остроумна, загадъчна, забавна и съвършена… това са само част от думите, с които близки и познати на Мерилин Монро я описват. За мнозина тя е олицетворение на женската красота, но са подценявали редица нейни качества. 

Норма Джийн Мортънсън, както е истинското ѝ име, не е била просто кокетна блондинка, която е разчитала да получи всичко наготово. Напротив - историята на нейния живот е тежка и заплетена. А въпреки трагично краткия си житейски път, тя успява да наложи себе си в Холивуд и напълно да преобрази света на модата и киното.

Усмихвайте се, защото животът е хубаво нещо и в него има неща, за които да се радваме, казва Монро, напук на трудностите, през които е преминала. Именно така я помнят и повечето ѝ познати - с широка усмивка и по детски запленена от целите си. 

Пътят от нещастно детство до мечтана кариера

Родена именно в Деня на детето, Норма е трето дете на Гладис Пърл Бейкър (по баща Монро). Майка ѝ е дъщеря на бедни имигранти от Средния Запад, преселили се в Калифорния. Работила е нископлатена работа във филмовата индустрия. Нарича дъщеря си Норма в чест на любимата си актриса Норма Талмидж. Гладис се омъжва два пъти преди да роди дъщеря си, но последният ѝ брак също завършва с развод. Идентичността на бащата на Монро остава неизвестна и до днес.

Майка ѝ е психически и финансово неподготвена за дете. Въпреки желанието си да я отгледа, само две седмици след раждането ѝ поверява Норма на грижите на съседско семейство. Близо седем години Алберт и Айда Болендър влизат в ролята на родители на малката Норма. Те са искали да я осиновят, но Гладис, която продължава да е част от живота на детето си, се страхувала да им позволи. Причината - вече била загубила две деца от бившия си съпруг, който избягал с тях зад границата.

Именно затова лятото на 1933 г. Гладис се чувства достатъчно финансово стабилна и си купува малка къща в Холивуд, като прибира и дъщеря си. Тя споделя къщата със съквартиранти – актьорите Джордж и Мод Аткинсън и тяхната дъщеря Нели. Вместо обаче животът на Мерилин да ѝ се усмихне и да ѝ потръгне, той се превръща в истински ад. Няколко месеца по-късно, през януари 1934 г., Гладис разбира, че дядо ѝ се е самоубил, а синът ѝ е бил убит. Това отключва в нея нервен срив и предизвиква серия от психични заболявания. Тя е приемана често в болница и затова нейна приятелка поема отговорността за Норма. За първите шестнадесет месеца докато продължава да живее с Аткинсън, тя е жертва на сексуално насилие. През следващите четири години тя живее с няколко приемни семейства и често сменя училища. 

Расте като срамежливо момиче, започва да заеква и се затваря в себе си. Накрая майка ѝ я оставя в Дома за сираци в Холивуд. За кратко намира подслон в дома на леля на близък приятел на Гладис, но поради влошено здраве и тя я оставя на произвола на съдбата. 

През 1942 г., когато е едва на 16 години, Монро се омъжва за Джим Дохърти, за да се спаси от престой в поредното приемно семейство. Бракът не е бил по любов и Мерилин не е щастлива, но благодарение на него тя открива своето призвание.

Докато Джим служи в армията, Монро започва работа във фабрика за муниции. Там тя среща военен фотограф, който открива таланта ѝ. Съпругът ѝ обаче поставя ултиматум – да бъде модел само докато той е на служба, а след това да се върне към съпружеските си задължения и да създадат семейство. Тя обаче решава да избяга от ограниченията и отива в Лас Вегас, като подава документите си за развод.

Покрай снимките красотата ѝ бързо става позната на всички, защото лицето ѝ се появява на все повече списания. Подписва договор с Twentieth Century Fox и започва кариерата си като филмова звезда, но преди това променя името си. Първата част от новия псевдоним е взето името на звездата на Бродуей Мерилин Милър и на нейната баба. Втората част е моминското име на майка ѝ. Макар че сега Мерилин Монро е може би най-разпознаваемото име, младата звезда не го е харесвала и протестирала срещу промяната.

Стъпките в славата

Монро не получава филмови роли по време на първите месеци от договора си и използва времето за уроци по актьорско майсторство, пеене и класове по танци. Нетърпелива да научи повече за филмовата индустрия и за собствена реклама, тя прекарва известно време в студиото за да наблюдава работата на други актьори. Договорът ѝ е подновен през февруари 1947 г. и тя скоро след това получава първите си две филмови роли: „Опасни години“ (1947 г.) и „Скуда Ху! Скуда Хей!“ (1948 г.). Договорът с Монро не е подновен през август 1947 г. и тя се завъръща към работата си на модел, като същевременно работи временно в студиото със случайни роли. Тя мечтае да стане актриса и посещава офисите на производителите и забавлява влиятелни гости. Също така става любовница на един от директорите на Fox, Джоузеф Скенк, който убеждава приятеля си Хари Кон, изпълнителен директор на Columbia Pictures да подпише договор с нея през март 1948 г. В по-късната си кариера актрисата признава, че в началото на пребиваването си в Холивуд е изкарвала прехраната си като момиче на повикване.

През 1950 г. Мерилин участва в общо 6 филма – „Щастлива любов“, „Билет до Дивия запад“, „Огненена топка“, „Всичко за Ева“, „Дясно кроше“ и „Асфалтовата джунгла“. Главната роля във филма на Джон Хюстън „Асфалтовата джунгла“, който излиза по екраните през лятото на 1950 г. става рожденият ден на Монро като актриса.

Популярността ѝ с публиката се разраства: получава няколко хиляди писма от почитатели на седмица и е обявена за „Мис Чийзкейк“ за 1951 г. от армейския вестник „Stars and Stripes“, което отразява предпочитанията на войниците в Корейската война.

През 1952 г. участва в 6 филма, като два от тях постигат значителен успех – „Среднощен сблъсък“ и „Не чукай на вратата“. Тя се опитва да се освободи от стереотипа на комичните роли.

Монро се снима в три филма през 1953 г. и се очертава като основен секс символ и една от най-печелившите изпълнителки в Холивуд. Първият от тези филми е черната комедия „Ниагара“, в който тя играе фатална жена и прилага хитрости, за да убие съпруга си, в ролята на който играе Джоузеф Котън. Вторият филм е сатирична музикална комедия „Господата предпочитат блондинки“, където създава на екрана образа на „тъпа блондинка“. В главните роли са Мерилин Монро и Джейн Ръсел. В този филм тя изпълнява песента „Диамантите са най-добият приятел на всяко момиче“ където демонстрира способността да се придаде сексуалност на песента. През септември Монро прави своя телевизионен дебют в шоуто на Джак Бени. Нейният трети филм за годината, „Как да се омъжиш за милионер“, където партнира на Бети Грабъл и Лорън Бекол е пуснат по екраните през ноември. В него Монро е в ролята на наивен модел и заедно с приятелките си те тръгват за да намерят богати съпрузи, повтаряйки успешната формула на „Господата предпочитат блондинки“. Позицията на Монро като водещ секс символ е потвърдена през декември, когато Хю Хефнър я слага на корицата на първия брой на „Плейбой“.

След приключване на снимките през ноември на „Проклетите седем години“, започва нова битка за контрол над кариерата си, напуска Холивуд и заминава за източното крайбрежие, където тя и фотографът Милтън Грийн през 1955 г. основават собствена компания – „Мерилин Монро Продъкшън“ (ММР), в която е президентка и собственичка и владее контролния пакет акции – действие, което по-късно е наречено инструментално в колапса на системата на студиото.

Любов и пепел

През 1951 г. Мерилин се запознава с Джон Ф. Кенеди, който по-късно става президент на САЩ. От 1954 до 1960 г. те са в близки интимни отношения. През цялото време Мерилин записва част от разговорите си с него в интимния си дневник. По време на разговори с приятели Кенеди обсъжда политически проблеми или обяснява някои от правителствените решения. Дневникът изчезва веднага след смъртта на Мерилин.

След няколко неуспешни връзки и брак с баскетболиста Джо Димаджо, Мерилин има връзка и с актьора Марлон Брандо и драматурга Артър Милър, с когото се познават още от началото на 1950 година. Аферата между Монро и Милър става все по-сериозна след октомври 1955 г. когато разводът ѝ с Ди Маджо е окончателен, а Милър се разделя със съпругата си, от която има две деца. По това време ФБР отваря файл на Мерилин Монро. Студиото се опасяваха, че Монро ще влезе в „черния списък“ и я призова да сложи край на аферата, тъй като Милър е разследван от ФБР за твърдения, че е комунист. Въпреки риска за кариерата си, Монро отказва да сложи край на връзката. На следващата година се женят. Това е най-продължителният брак на Мерилин – 4,5 г.

С него тя отново не открива щастието, защото двамата имат много проблеми във връзката си. Не успяват да създадат семейство, защото Мерилин претърпява няколко аборта и се разделят. 

Малко след това младата актриса има здравословни проблеми. Претърпява операция и прекарва четири седмици в болница, включително за кратко в психиатрично отделение – за депресия. Тя получава помощ от бившия си съпруг Джо Димаджо, с когото запазва приятелски отношения. През пролетта на 1961 г. Мерилин Монро се връща в Калифорния, където се влюбва във Франк Синатра. Връзката им обаче не продължава дълго. 

Тайнствената смърт на Монро

Следват проблеми в работата ѝ и уволнение от Fox, за които тя отново работи. Здравословното ѝ състояние се влошава още повече и няколко месеца по-късно е намерена мъртва в собственото си легло от нейния психоаналитик д-р Ралф Грийнсън. Мерилин умира едва на 36 години. Аутопсията показва, че смъртта ѝ е настъпила вследствие на свръхдоза наркотици – барбитурати. Има различни версии за смъртта, но официално приетата е самоубийство.

Окръжният прокурор, който работи по случая обаче до последно твърди, че тя не се е самоубила. Той се позовава на нейни записи, дадени му от психоаналитика ѝ. Смъртта на Мерилин Монро през 1962 г. остава обект на теории на конспирацията, които не отминават. Досиетата на ФБР за актрисата от 1955 до 1962 г. са сериозно цензурирани, смята главният прокурор на Лос Анджелис. Разследванията на ФБР и поверителните разпити на нейни близки приятели все още не са огласени.

Близките ѝ приятели и истинските ѝ фенове знаят, че Мерилин Монро е много повече от „блондинката на Холивуд“, смятана за любовница на Джон Ф. Кенеди.

„Всеки е звезда и заслужава право на сияние“, казва приживе Мерилин Монро. Това си право тя е отвоювала и запечатала в историята на Холивуд. 

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Напишете коментар
Коментари: 1
1 davidof 15:58, 18 окт 22

оферта за международни финансови услуги
Добро утро дами и господа
Тук съм, за да ви представя нашата банка, която предлага много изгодни и лесни финансови услуги.
Ние предлагаме заеми с лихвен процент от 2,5% годишно от 10 000 евро до 1500 000 евро, които се изплащат от 1 година до 25 години.
Свържете се с нас за повече информация.
Имейл: [email protected]

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама