Не пипайте българите в чужбина с мръсни ръце

10:00, 09 апр 21 / Общество 25 1987 Шрифт:
Симеон  Иванов

Нямало „изтичане на мозъци“ щом най-голяма част от гласоподавателите от чужбина гласуват за Слави Трифонов. Освен безвкусна и псевдо-елитарна шега (както писа Андрей Арнаудов), това нашумяло мнение в социалните мрежи е поредният лош пример за създаване на разделителни линии, от които нямаме нужда.

Високомерието и критичността зад тази позиция издават претенцията за елит на тези, които я използват. Но за да смята един човек, че принадлежи към висшите ешелони на обществото ни и може да бъде морален съдник, е редно освен да познава собствения си народ, да проявява и уважение към него. А ако познаваме добре народа си и тук и зад граница, резултатът на „Има такъв народ“ не трябва да идва като изненада.

Самият аз в текстовете си съм бил изключително критичен към Трифонов и партията му, просто не одобрявам идеята, но въпросът тук далеч не се изчерпва с чалга културата, интелекта на масите или личността на Трифонов. Става дума за отношението ни към българите в чужбина.

Емпатията не е слабост, а признак на здрава обществена мисъл

Мисля, че всички живеещи в България можем да проявим поне малко емпатия към нашите сънародници извън граница. Поне към тези, които неволята и немотията изпраща там в търсене на по-качествен живот или начин да помогнат на семействата си тук. С други думи, на тези, които са пряко пострадали от т. нар. преход, „клетници, прокудени в чужбина“, както Кеворк Кеворкян ги наричаКакто и към младите, които искат да живеят в България, но заминават на Запад, за да израснат в по-добра среда и да получат образование, което в нашата страна просто не се предлага. Животът в чужбина почти винаги е много по-труден отколкото в родната страна, или поне в началото.

Прецакаха ли ни нашите в чужбина, като избраха Слави?

Парадоксално е да търсим отговорност на тези хора, за каквото и да е било, камо ли за това кого подкрепят на избори. И не бива да се сърдим на гласувалите за „Има такъв народ“. В масовката си, българите в чужбина не са по-различни от българите тук, в крайна сметка са продукт именно на тукашната образователна система и среда.

За голяма част от българите в чужбина, политиците в България носят пряка отговорност за случващото се в страната, поради което косвено и за принудата да водят гастарбайтерски живот, който не винаги е лек. Да не говорим, че същите тези политици, почти подигравателно правят така, че нашите сънародници да се редят на опашки с часове, за да упражнят конституционното си право на глас. Пък после да им търсим сметка, че гласуват наказателно, не изглежда сериозно. Изборът им става още по-лесно обясним, когато вземем предвид, че тези хора не са по никакъв начин зависими от тукашните клиентелистки структури.

Не на последно място, песните и творчеството на Слави Трифонов имат особен, въздействащ ефект върху съзнанието на средния българин в чужбина. Това би го потвърдил всеки прекарал няколко години извън страната, без да има каквато и да е принадлежност към чалга културата.

Така че нека сме малко по-смирени и да се опитаме да вникнем в дълбочината на причината защо Трифонов печели вота в чужбина. Да не говорим, че над 50 хил. души в чужбина са подкрепили „Има такъв народ“ на фона на над 510 хил. в България.

Наистина има изтичане на мозъци и то много сериозно

Впрочем, самата шега дори не е състоятелна. Ако някои наистина мислят, че каймакът на нацията ни в действителност не е на Запад, то жестоко се лъжат. Отвъд граница са концентрирани както много мозъци, така и талантливи и работливи българи, от които страната ни има спешна нужда. А с изграждането на разделителни линии няма да ги върнем.

Голямата съвременна трагедия на нашата нация е именно масовата имиграция, поради която диаспората ни скоро ще представлява около ¼ от всички българи, ако вече не е. Тя е трагедия както в държавния смисъл, така и в личен план. Животът извън граница сам по себе си е променил в негативен план много съдби, семейства и личности.

Докато се разсейваме с подобни провокации, пропускаме да се концентрираме върху нуждата и решенията как активно да приобщим българите зад граница в общественополитическия живот тук и най-вече – как да ги върнем обратно час по-скоро. Защото имаме нужда както от мозъците, така и от ръцете им.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама