В Европа войните с османците започват със стъпването им на континента през XIII век и продължават до ХХ век. Крайната точка, достигната от нашествениците, е столицата на Австрия - Виена. Там, през есента на 1529 г., за първи път е спряна експанзията им. Тяхната армия, водена от най-дълго управлявалия империята султан Сюлейман Великолепни, е разгромена и преминава в отстъпление.
Главнокомандващ тази армия е бил не самият султан, а неговият велик везир Ибрахим паша Паргалъ. Добре е да се отбележи забележителната съдба и професионална кариера на този, злополучен в случая с Виена, военачалник, която е доста по-различна от възпитаваната с години у нас представа за кръвния данък. Като дете, по силата на този данък, Ибрахим е отнет от родителите си гърци. Попада в дворец, където получава образование и научава чужди езици. На същото място се възпитавали и престолонаследниците на султаните. Сприятелява се своя връстник и бъдещ султан, Сюлейман, а по-късно се жени за сестра му Хатидже. Тези обстоятелства, разбира се, спомагат за главоломната му кариера, но и той доказва качествата си в поредица успешни дипломатически и военни мисии. Принуден е да приеме исляма, но не прекъсва връзката си с християнското си семейството. Прибира го при себе си - в Цариград и живеят заедно. Резиденцията му е дворец, приличащ на крепост, вероятно заради многобройните негови съперници и врагове. Днес в сградата се помещава музеят за турско и ислямско изкуство. И не поражението при Виена, а последващи дворцови интриги стават причина Ибрахим паша да бъде удушен по заповед на султана след години (през 1536 г.). Умира на 43-годишна възраст, а Сюлейман Великолепни се разкайва за екзекуцията на своя приятел до смъртния си одър (през 1566 г.).
Век и половина по-късно амбициите на османските нашественици не са угаснали и Виена отново се оказва обсадена. Друг велик везир и военачалник Мерзифонлу Кара Мустафа, също зет на султана и също, по негова заповед, удушен по-късно, изправя пред стените на австрийската столица огромна 170 000-на армия. Това се случва през лятото на 1683 г. Макар и осиновен, Кара Мустафа е част от прочутото и много влиятелно семейство Кьопрюлю. Те са дали на империята седем велики везири, а и няколко висши командири на еничарския корпус.
Защитниците на крепостта са едва около 15 000. За сметка на това от крепостните стени стърчат дулата на 370 оръдия, докато османската армия разполага с по-малко от 150. Гражданите не приемат предложението да се предадат, още повече, че до тях вече е достигнала вестта за изкланите жители на малко австрийско градче, където хората неразумно са повярвали на обещанието да бъде запазен животът им. Обсадата на австрийската столица продължава два месеца. Къщите извън стените са разрушени предварително от гражданите, за да не се дава възможност на врага да ги използва за прикритие. Както и преди 150 години, боеве се водят не само над земята, но и под нея. Обсаждащите копаят тунели, за да поставят взривове под стените, а обсадените ги откриват по трептенията на водата в нарочно поставени ведра. Австрийците също копаят в противоположна посока, за да рушат направеното от противника. Оръдията на османците отгоре постоянно нанасят поражения на дворците и катедралата Свети Стефан. Успяват да пробият и част от стените.
На 8 септември, австрийските войски и доброволците очакват нахлуване през дупките в стените и започват подготовка за битка по улиците на Виена. Само няколко дни по-късно защитниците на града се изпълват с надежда. Съзират огъня от нарочно запалени клади в тила на османците. Появила се е помощ. Това е международна войска, включваща части от Свещената Римска империя на династията Хабсбурги, от Полско-литовската общност, и дори британски воини. Върховен главнокомандващ е енергичният полски крал Ян Собиески. Извършена е колосална работа. Сътрудничеството между отделни кралства и княжества е факт. Уредено е командването на разнородните части, както и заплащането им. Всички са мотивирани пред заплахата османците да превземат от векове мечтаната стратегическа столица на Дунав.
Успешна разузнавателна мисия координира атаката на австрийците от града и новодошлите начело с Ян Собиески 70-80 000 християнски воини. На 11 септември в ранните часове на деня битката за турците се оказва на два фронта. Част от войските им продължават да се опитват да превземат града, а друга се сражава с германската и полската пехота. Усилието на Кара Мустафа да попречи на разгръщането на международните войски е закъсняло, а и част от командваните от него съюзни воини не са особено мотивирани за бой. Историците изказват съмнения доколко татарите, между 30 - 40 000, са участвали в тази финалната битка. Техният хан бил обиден за нещо на везира. Османците не получили и особена помощ от своите влашки и молдовски съюзници. Сраженията продължили през целия ден, докато към пет часа след обяд Ян Собиески изпраща в атака кавалерията. 20 000, сред които зашеметяващите с външния си вид 3000, тежко въоръжени „крилати“ хусари, удрят центъра на османските сили и ги помитат в най-голямата, известна в световната история, битка на конници. Поражението на османската армия е описано от техен съвременен историк като най-големия провал и като най-пагубното от основаването на Османската държавност през 1299 г. Османците губят поне 20 000 души, а Кара Мустафа е екзекутиран по заповед на султана на 25 декември същата година.
Битката отбелязва повратен момент в историята на Европа. Султаните престават да бъдат заплаха за християнския свят, а в последвалата война са освободени от османска власт почти всички унгарски земи и част от Балканите. Крал Ян Собиески печели не само популярност, но и международен престиж за Полската държава. Славата и вече е на „предна крепост на Християнството“. Самият крал скромно перифразира прочутите думи на Юлий Цезар: „Дойдох, видях, победих“ (Veni, vidi, vici) на „Дойдохме, видяхме, Бог победи“ (Venimus, vidimus, Deus vicit).
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар