Поглед назад: Първите свободни, но не и честни избори

07:30, 10 юни 21 / Поглед назад 25 1901 Шрифт:
Ирина Иванова

На тази дата преди 31 години са се провели първите свободни и демократични парламентарни избори в България след тоталитарния период в страната. 

Вотът се осъществява в два тура (10 юни и 17 юни), като с него се избират депутати за 7 Велико народно събрание. То заседава до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска. Основна цел на събранието е изработване и приемане на нова Конституция на България. Събранието е свикано след оставката на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. и постигнатите споразумения на Националната кръгла маса. 

Вотът е свободен, но не и честен

Реакцията след резултатите от първите демократични избори е бурна. Привържениците на СДС определят вота като свободен, но не и честен. Мнозина избират пътя на емиграцията и напускат страната. Започват масови протести с барикадиране на булеварди. На 11 юни в СУ „Кл. Охридски“ е обявена окупационна стачка, организирана от ФНСД. 

„По-добре е танковете да дойдат“

На 14 юни в телевизионно предизборно студио на СДС преди втория тур е излъчен спорният видеоматериал, в който президентът (председател) Петър Младенов произнася знаменитата си реплика: „По-добре е танковете да дойдат“.

На 17 юни, след втория тур, стават ясни окончателните резултати и започват консултации за съставяне на правителство, но СДС отказва участие в коалиционен кабинет. В края на юни БСП издига кандидатурата на руснака с българско гражданство Андрей Луканов за министър-председател. Неговият кабинет наема за извършване на социологическите прогнози източногерманската социологическа агенция „Интерфакс” за 200 000 щатски долара. Това се случва при условие, че на практика управлението е фалирало, а самият Луканов налага мораториум върху плащанията по натрупания от комунистическия режим външен дълг от близо 11 млрд. долара.

30 години от най-големия митинг в България

„Градът на истината“

В пространството между президентството, партийния дом и БНБ се ражда и „Градът на истината“. Студентите настояват за оставката на Петър Младенов от БСП. Причината е, че е отрекъл репликата за танковете да е негова. В крайна сметка студентската стачка успява да принуди Младенов да си подаде оставката. През август 1990 г. доминираният от бившите комунисти парламент избира за президент лидера на СДС Желю Желев.

СДС признава изборите

Първоначално, след първия тур на 10 юни, тогавашният лидер на СДС Желю Желев заявява на многолюден митинг на опозицията, че изборите са започнали с машинации и са завършили с машинации. Три дни след първия вот обаче СДС признава изборите, а Желев е освиркан.

Вотът бележи рекордна избирателна активност, която не се повтаря в нито едни избори досега - 90,3% или 6 976 620 гласоподаватели. БСП получава 47,1% от гласовете, СДС – 36,2% (бившите комунисти получават 2,8 млн. гласа, а СДС – над 2,2 млн.), ДПС – 5,75%, казионният БЗНС – 4%, „Отечествен съюз“ – 0,5%.

Обявяването на окончателните изборни резултати от парламентарния вот през 1990 г. се забавя от ЦИК с дни, а те така и не са обнародвани в „Държавен вестник”. Чак през март 1991 г. 7-то ВНС приема решение, че изборите от 1990 г. са „законни и честни”. Впоследствие става ясно, че оригиналната дискета с данните от изборите в ЦИК е била загубена.

Прокуратурата обявява изборите за фалшифицирани

През 1997 г. след продължителна проверка на документацията от парламентарните избори през 1990 г. Главна прокуратура обявява официално, че изборите са били фалшифицирани. Констатацията на държавното обвинение обаче е направена 7 години след първия вот и няма реални последствия.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама