Поглед назад: Бай Ганьо за пет лева уби своя кръстник

09:00, 23 май 21 / Поглед назад 25 4378 Шрифт:
Ирина Иванова

Днес се навършват 124 години от смъртта на големия български писател и общественик Алеко Константинов. 

Щастливецът, с каквото прозвище е известен авторът на „Бай Ганьо“, е убит по случайност на 23 май 1897 г. (11 май стар стил, когато по ирония на съдбата е празникът на Св. Св. Кирил и Методий). Той става жертва на свада за земя, в която са замесени кметът на село Радилово и неговият спътник Михаил Такев, адвокат и политик, който всъщност е бил целта на покушението. 

Поглед назад: Жертва на политиката

Как започва всичко?

Двaмaтa, приятeли и кoлeги oт Дeмoкрaтичecкaтa пaртия, ce cрeщaт cлучaйнo в Плoвдив нa 8 мaй, къдeтo имaт дeлa. Пo тoвa врeмe Щacтливeцът рaбoти кaтo aдвoкaт, а Тaкeв го кaни в рoдния cи грaд Пeщeрa, зa дa oтпрaзнувaт зaeднo прaзникa нa cвeтитe брaтя Кирил и Мeтoдий.

Вeчeртa нa 11-ти, нa връщaнe oт Пeщeрa към Пaзaрджик, тe ce oтбивaт зa крaткa пoчивкa в ceлo Рaдилoвo, къдeтo ca били и cутринтa. Сядат в една кръчма, а там ги заговаря овчарят Милош Топалов, чиито волове същия ден са били задържани от пещерци, защото ги намерили в мера, която смятат за своя. Той бързо изтичва в отсрещната кръчма, където е кметът Петър Минков, и му известява, че Такев е дошъл. Минков мрази Такев, защото му е политически противник като депутат от Пещера, с която радиловци са във вечна вражда за гори и земи. Именно за това той решава да устроят засада на врага му на връщане.

Кметът не се страхува от последствията, защото е от управляващата партия и уверява и съмишлениците си да не се страхуват, защото министерството и началникът са техни. Той дава на Топалов общинска пушка и изпраща за придружител с него Петър Салепов-  ковача. За двамата убийци кметът определя възнаграждение от 30 наполеона.

Междувременно Минков отива подмолвно в кръчмата и заговаря Алеко и Такев. В забава и шеги продължава вечерта и към 22.00 часа пътниците решават да си тръгнат. Двамата адвокати се качват във файтона, а убийците ги причакват в местността Бряста.

Виждайки светлините на превозното средство те стрелят по три пъти, но заради мрака и алкохола, който са изпили, улучват само един от конете. Един от куршумите обаче рикошира от гюрука на файтона и ранява смъртоносно писателя.

„Убиха ме“,­ изохква Алеко и пада в скута на Томов. „Карай, Тошо, избиха ни!“, вика Такев, събуден от изстрелите. Едва в Пазарджик пътниците разбират, че Алеко е мъртъв, пише Крум Благов в книгата си „5-те най-големи атентата в българската история“. 

Бай Ганьо за пет лева уби своя кръстник

Убийците се връщат в селото и получават по 5 лева аванс срещу обещаните 30 наполеона, още преди да се разбере, че не Такев е убит. На 13 май грандиозна процесия изпраща ковчега на Алеко до влака от Пазарджик за София. A Стоян Костурков, учител в Пазарджик, държи реч и казва: Бай Ганьо за 5 лева уби своя кръстник!

За престъплението незабавно е уведомен министърът на правосъдието Теодор Теодоров, който нарежда веднага да се арестуват всички врагове на Михаил Такев. Четири дни по-късно заръката е изпълнена и всички заговорници начело с кмета Минков са арестувани. Двамата убийци си признават веднага, но кметът Петър Минков отрича до последно.

На 3 ноември 1897 г. започва съдебният процес срещу убийците. Пред Татарпазарджишкия окръжен съд като подсъдими по дело № 867 застават кметът Петър Минков, непосредствените извършители Милош Топалов и Петър Салепов, брат му Георги Салепов и Иван Батаклиев като участници в заговора и Здравко Игнатов като помагач.

На 7 ноември 1897 г. Минков и двамата убийци са осъдени на смърт, а Игнатов на една година затвор за съучастие. Другите двама подсъдими са оправдани поради липса на доказателства. Тъй като Петър Салепов е непълнолетен, заменят смъртната му присъда с 15 години затвор. Според съвременници до последния си миг Минков се надявал, че големците от София ще спасят живота му. Напразно. На 13 април 1898 г. двамата с Топалов са обесени в Пазарджик. Така той отнася в гроба си тайната дали някой му е наредил да организира убийството...

Алеко е погребан в Централните софийски гробища. Окървавените му дрехи се пазят в родната му къща в Свищов, която става музей още в 1926 г. В местността Бряста, на мястото, където е убит, има паметник, на който пише: „Пътниче, предай на грядущето поколение, че тук падна убит от наемни убийци поетът-писател Алеко Константинов на 11 май 1897 г.“

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама