Първият български княз

08:00, 26 апр 21 / Поглед назад 25 2392 Шрифт:
Станислав Бояджиев

Чаровен и любезен, висок, достоен и поразително красив - така описват съвременниците Александър Йозеф фон Батенберг, втори син на принц Александър от Хесен и от Рейн. Дете е от морганатичния (неравен) брак на последния с графиня Джулия фон Хауке. Роден е в града на любовта - Верона, на 5 април 1857 г. Звучното име  - фон Батенберг идва от семейно имение в Хесен, Германия. Александър Батенберг е племенник на руския император Александър ІІ (наричан още цар Освободител), чиято жена е сестра на принцът от Хесен и Рейн. В началото на ХХ век, повечето от фамилията Батенберг живеят в Британската империя и поради нарастващите антигермански настроения сменят фамилията си на Маунтбатън. Например майката на наскоро починалия принц-консорт Филип и съпруг на кралица Елизабет ІІ бе Алис Маунтбатън.

Едва 22 годишен, голобрад юноша, Александър постъпва като доброволец във войската на чичо си, руския император. Предстои една от многобройните руско-турски войни, която довежда до възстановяването на българската държава. Принц Андрю, както наричат младия Батенберг, е любимец на Александър ІІ и още тогава се е говорело, че е готвен за български княз. Императорът едва ли е информирал племенника си за личното си участие в тайното Райхщадско споразумение между Руската империя и Австро-Унгария, което предвиждало, че „ако се стигне до териториални промени или разпадане на Османската империя, създаването на голяма компактна славянска или друга държава е изключено“. Именно това споразумение от 1876 г. предизвестява по-късното разпокъсване на България от Берлинския договор, сключен между Великите сили в началото на юли 1878 г. Така предварителният Сан Стефански договор е бил нещо като „прах в очите“ на ентусиазираните тогава българи. Последствията от тази несправедливост са окончателно решени едва на 22 септември 1908 г., когато княз Фердинанд І обявява нашата независимост в старопрестолния град Търново.

Снимка: Уикипедия

След участието си в победната за Русия война, принц Андрю е препоръчан на българите като кандидат за трона в новосъздаденото княжество. България все още е автономна и първата задача на принца е да се представи на султана в Цариград. Посрещнат е с радост от българска делегация, но ауиденцията при Абдул Хамид ІІ минава хладно. Турските сановници са изненадани от вида му. Принцът е издокаран в българска униформа с калпак, а не, както е очакван - с фес на главата, както подобава на васален владетел. От Цариград е пренесен с руски военен кораб до пристанището във Варна и оттам бъдещият управник се отправя към Велико Търново. След тържествено полагане на клетва, с гърмеж на топове, кънтене на камбани и викове „Ура!“, върху приетата преди седмици от Великото народно събрание конституция (8 юли 1879 г. ), въодушевената група първенци се отправя към обявената за столица София. Третата българска държава, макар и все още автономна, е факт, а начело е българският княз Александър І.

През 1883 г. се заговаря за брак и евентуален наследник на княза. Александър І се сгодява за принцеса Виктория от Прусия. Но дядо й, кайзер Вилхелм I, и канцлерът Ото фон Бисмарк се противопоставят на този брак по политически причини. Това неясно състояние продължава с години и годежът окончателно е прекъснат през 1888 г.
 
В последвалите няколко години на управление, князът доказва, че за него интересите на България са преди всичко. За външните наблюдатели, това е неприятна изненада, защото България се очертава като регионална независима сила. Вътрешните недоброжелатели пък го винят за липса на упоритост и решителност. Вероятно склонността му към груб език е увеличавал броя им. Все пак активното участие на Александър І в Съединението на княжество България с Източна Румелия е високо оценено от българите, а поведението му по време на Сръбско-българската война, му спечелва прозвището „Сливнишки герой“.
 
За съжаление, нашето Съединение през 1885 г., и особено ролята на княза, който го прокламира, бележи края на добрите ни отношения с Русия. За новия император в Москва, Александър ІІІ, принц Андрю е предател. Вече е очевидно, че той не следва интересите на империята, която го е поставила на трона, а интересите на България. Руските офицери, които обучават нашите военни са изтеглени, а кралство Сърбия е насъскано да нападне България в момент, в който българската войска очаква атака от друга посока и се е струпала по границата с Османската империя. Сръбските военни части неочаквано нахлуват на наша територия. Изненадан, князът призовава населението да се отбранява, докато успее да прехвърли редовните части на нашите сили. Българските капитани, останали без висшестоящите руски офицери, успяват бързо да се прегрупират и побеждават сръбските генерали. Врагът е изтласкан, а нашият княз Александър I е твърдо решен да води мирни преговори едва когато всички военни действия се пренесат на сръбска земя. Така и се случва. Нашето настъпление е спряно чак при Пирот след заплахата за намеса от страна на могъщата тогава Австро-Унгария. Победата ни обаче утвърждава Съединението в международен план. От всичко случващо се най-недоволна е Русия, която не желае силна и независима България, а васално княжество, което да се подчинява на прищевките на властта в Москва и да държи в напрежение Цариград.
 
Агресията на Сърбия не успява, но вътрешни предатели, офицери русофили, опитват да отвлекат княза в Бургас още в началото на 1886 г. Заговорът обаче е разкрит и не успява. По-късно също такива предатели на българската кауза, извършват преврат на 9 август 1886 г. Те използват отсъствието на Стефан Стамболов, който по това време е в Търново. Офицерите буквално пленяват княза заедно с брат му Франц Йозеф фон Батенберг и успяват да ги прехвърлят отвъд Дунав. По-малко от седмица е нужно на Стамболов, за да извърши контрапреврат и да върне княза в София. Но позицията на Александър І вече е неудобна не само за влиятелните фигури отвън, но и отвътре в младото ни княжество. В крайна сметка Александър ІІІ принуждава княза да абдикира. Това се случва на 26 август същата година. Александър І напуска България през Лом за Виена. България остава с тричленно регентство за цяла година. Един от регентите е Стефан Стамболов, който успява да осигури през юни 1887 г. нов княз за българите - Фердинанд Сакскобургготски. Така приключва политическата криза в България, но отношенията ни с Русия се възстановяват едва през 1896 г.
 
Има още един опит (през 1890 г.) Александър Батенберг да бъде въвлечен, този път на страната на Русия, във вътрешните работи на България. Майор Коста Паница предлага на княза да оглави евентуално въстание на българите в земите, останали под властта на султана в Македония, както и на русофилите в нашето княжество. Отказът е придружен с предупреждение за намеренията на заговорниците към княз Фердинанд І, който в знак на благодарност осигурява пожизнена пенсия за детронирания си предшественик.

Снимка: Уикипедия

Александър сключва брак през 1889 г. за прекрасната певица и актриса Йохана Лойзингер. Бракът е морганатичен, както и при баща му, и той е принуден в името на любовта да приеме по-ниска титла - граф Хартенау. Заживяват в Грац, днешна Австрия. Командва местната част на австро-унгарската армия. Семейството има две деца - Асен и Цветана. Първият български княз умира на 17 ноември 1893 г. твърде млад, едва на 36 години, от неуспешна операция на апендицит. Тялото му е пренесено в България, поставено е в саркофаг, който с почести е положен в специално изграден мавзолей в центъра на София. Дълги години (от 1947 до 1991 г.) мястото пустееше и бе недостъпно, поради негативното отношение на БКП към монархическата институция. Много хора дори не знаеха каква е тази странна сграда без прозорци зад ограда. Днес мавзолеят е отворен за посещения.      

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама