Европа преживя най-топлата година в историята 2020 година, докато Арктика имаше лято с екстремни горски пожари, отчасти поради ниска снежна покривка. Това показва засилване на въздействието на климатичните промени, съобщиха в четвъртък европейски учени, цитирани „Ройтерс“.
Средната годишна температура в Европа през 2020 г. е била най-високата в историята и най-малко с 0,4 градуса по Целзий над следващите я пет най-топли години, като всичките те са били през последното десетилетие, съобщи „Коперник“ - земната обсерваторна програма на Европейския съюз. „Температурите се повишиха през всички сезони в Европа“, каза Фрежа Вамборг, старши учен в „Коперник“.
ООН поиска „извънредно положение” за климата
През 2020 г. имаше най-топлата зима в Европа - с цели 3,4 градуса по Целзий над средната европейска зимна температура през периода 1981-2020 г. Времето е по-променливо през зимата, така че екстремните температури обикновено играят най-силна роля през този сезон.
През миналата година беше и на най-топлата есен в Европа, докато летните горещи вълни не бяха толкова интензивни или продължителни, както през последните години, въпреки региони с рекордни горещини, включително Скандинавия и Франция.
Бил Гейтс ще спасява света от глобално затопляне като… затъмни Слънцето
Междувременно Арктика стана свидетел на „грандиозна година“, каза Вамборг, отбелязвайки тамошното лято с рекордни горски пожари в Арктически Сибир, които бяха влошени от високите температури и по-ниската от средната снежна покривка. Средната температура в Арктически Сибир през миналата година счупи рекордите с голяма разлика от над 4,3 градуса по Целзий спрямо средната стойност през периода 1981-2020 г., пише БНР.
В глобален мащаб европейската обсерваторна програма „Коперник“ заяви, че 2020 г. е една от трите отчетни най-горещи години в света, потвърждавайки констатациите, публикувани тази седмица от Световната метеорологична организация.
ЕС си постави за цел да намали вредните емисиите по-бързо през това десетилетие, а САЩ се очаква да направят същото в четвъртък, увеличавайки по този начин натиска върху останалите страни по света, включително Китай и Индия. В момента обединените ангажименти на държавите не успяват да допринесат за договореното чрез Парижкото климатично споразумение бързото намаляване на емисиите, като според учените е необходимо да се ограничи затоплянето до 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива и да се избегнат най-тежките въздействия на изменението на климата.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар