„Непоискано мнение с Андрей Арнаудов“: За обществените поръчки и българския казан

Телевизията ми дава публичност вече 20 години, но в забързаното ѝ темпо някак си често няма място за общественозначимите въпроси, които наистина ме вълнуват. Затова в рубриката „Непоискано мнение с Андрей Арнаудов“ ще обръщам специално внимание на теми, които в студиата и в интервютата едва ли ще ме попитат, а ми се струва, че има какво да кажа. Така или иначе в социалните мрежи това вече е масова практика... нека и аз стана част от нея.

Тези дни видях имената ни с Иван, както и на продуцентската ни компания „Междинна станция“, споменати в статия на сайта „Биволъ“, свързана с парите, които ЦИК е раздавала по обществени поръчки по време на различните предизборни кампании. В статията накратко се казва, че близки до властта медии и „никому неизвестни рекламни агенции“ са получили стотици хиляди левове по съмнителен начин.

Фактически между „никому неизвестните“ ние бяхме единствените известни. В началото се изненадах, а после се ядосах. Ето как стоят нещата: за 21 години съществуване на нашата компания сме печелили обществена поръчка на ЦИК точно веднъж, през 2014 г. В конкретния казус, става дума за бюджет от около 40 хил. лева за 4 клипа. Всички, които работят в нашата сфера, са наясно, че това не е особен бизнес.

Когато се разрових в документите и паметта си, открих и че през 2016 г. сме кандидатствали отново, само че този път губим конкурса. Помня добре, че ми стана доста неприятно, защото фирмата, от която загубихме, беше с много по-малко опит и ноу-хау. И тъй като имам известен проблем с егото, се зарекох никога повече да не участваме. И наистина година по-късно, през 2017 г., въпреки че ми се обадиха да ни поканят за новия конкурс, обсъдихме ситуацията и не подадохме документи. Теглих наум една майна на държавната ни администрация и с това за мен случаят приключи.

Причината да се откажем, извън самолюбието, е, че участието отнема доста време и ресурс и тъй като блокира някои от най-важните ни служители, реално погледнато, не си заслужава. Всичко казано дотук може да ви изглежда като лично обяснение, но ако беше такова, щях да изпратя право на отговор до сайта „Биволъ“.

Преди да обясня защо според мен случаят има обществено значение, ми позволете да кажа няколко думи за биографията на „Междинна станция“. За добро или лошо, работим вече повече от две десетилетия на свободния пазар, за което време сме създали поне 40 различни телевизионни продукции. Утвърдили сме се като една от 4-те големи продуцентски компании за създаване на видео съдържание, работили сме и за 4-те големи частни телевизии, които са съществували в България (две от тях вече ги няма), а през това време са се сменили много собственици, част от които сериозни международни компании.

През всички тези години само веднъж, за 3 месеца, сме работили за БНТ и сме все още единствената компания в България, която е създавала телевизионни предавания и извън границите на страната. С други думи, без да блестим с гениалност, сме се доказали на свободния пазар, което би трябвало да е най-важното.

А сега да се върнем на въпроса защо според мен казусът е общественозначим. Ще пропусна факта, че споменаването на популярни хора увеличава четенията и споделянията на всяка новина. В крайна сметка, цял живот работя в медиите и за разлика от повечето си приятели не се заблуждавам, че има кафяви и сериозни сайтове, защото знам, че дори и „сериозните“ се борят за рейтинг, което е съвсем нормална част от професията.

Истински значимото е, че поради огромното недоверие в законността и институциите се получава така, че нито една компания, която се е доказала на свободния пазар и е изградила някакво име, в един момент, а мисля, че той вече е дошъл, няма да иска да участва в каквито и да е държавни или обществени поръчки. Разбира се, не знам дали е така ако строиш автомагистрала, но изглежда съм си избрал грешен бизнес.

Що се отнася до нашия мащаб, не виждам за какво му е на един предприемач, независимо дали прави компоти, видео съдържание или космически технологии, да рискува да бъде изцапан и оплют. Ако вследствие на участието си в обществена поръчка има възможност да осигуриш пренебрежително малък процент от годишната си печалба, както е в нашия случай с ЦИК (и то преди 7 години), а в замяна на това да бъдеш разнасян, подиграван и очернен, мисля, че изобщо не си струва.

Нездравословните практики в последните 30 години, комбинирани с прочутата българска добронамереност и липса на завист, малко по малко затвърдиха факта, че само хора, които нямат какво да губят и не могат да оцелеят на свободния пазар, или тотални гьотферени, биха участвали в обществени поръчки. Нямам идея дали в конкретния случай в раздаваните пари от ЦИК има нещо нередно, но слагането под общ знаменател със сигурност е вредно за развитието на страната.

Естествено много по-лесно е да напишеш Иван и Андрей, защото така ще подариш емоция на всеки, който иска да каже: „ето и тези са маскари, казах ви, че се правят на патриоти двамата лигльовци“. По същия начин като с обществените поръчки стоят нещата и с политиката и по тази причина преди няколко седмици писах, че нито един уважаван мениджър, който познавам, не участва в листите за кандидат-депутати.

„Непоискано мнение с Андрей Арнаудов“: Защо политиците ни не стават?

Като оставим настрана пълната тъпотия на това да плащам данък обществено мнение, което си е лично за моя сметка, не знам до каква степен осъзнаваме факта, че като отричаме и очерняме всичко, отказваме качествените хора да имат каквото и да е вземане и даване с държавата.

Едно допълнение от Иван: За нас с казана и за тези извън него

Преди една седмица в САЩ НАСА обяви победителя в държавна поръчка за почти 3 млрд. долара. Цел – да се завърне човечеството на Луната. Победител е „Спейс Екс“ на Илон Мъск. Губещи са Джеф Безос, сър Ричард Брансън, компании като „Локхийд Мартин“ и още дузина милиардери, които на практика направляват съвременния свят.

Какво ще се случи след това състезание в Америка:

1. Америка ще качи хора на Луната до 5 години.

2. Илон Мъск и „Спейс Екс“ ще инвестират близо 3 млрд. долара в човешките мозъци и общото ни развитие.

3. Губещите ще продължат да се развиват с надеждата да спечелят следващия конкурс.

Аналогична ситуация някъде у нас:

Гошо печели местна поръчка за лавка в основно училище на стойност 8 хил. лева. Пешо, Коста и Атанас губят, но не си отиват. Те започват да правят две неща. Първо, съдят на всички инстанции в продължение на 5 години Гошо. Второ, окалват го навсякъде, където могат.

Какво ще се случи след това в България:

1. Гошо не работи и не инвестира никъде и не печели.

2. Губещите нямат нужда да станат по-добри за следващия път, защото те и този път не загубиха. Те също не печелят. Де факто никой не печели.

3. Пет години децата в гимназията нямат лавка!

Това е!

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!