„Непоискано мнение с Андрей Арнаудов“: Защо политиците ни не стават?

10:00, 11 мар 21 / Политика 25 4465 Шрифт:
Андрей Арнаудов

Телевизията ми дава публичност вече 20 години, но в забързаното ѝ темпо някак си често няма място за общественозначимите въпроси, които наистина ме вълнуват. Затова в рубриката „Непоискано мнение с Андрей Арнаудов“ ще обръщам специално внимание на теми, които в студиата и в интервютата едва ли ще ме попитат, а ми се струва, че има какво да кажа. Така или иначе в социалните мрежи това вече е масова практика... нека и аз стана част от нея.

В тази рубрика ще се старая да бягам от политическите теми, защото в нашето общество водят само до излишно напрежение. Но тъй като само след 25 дни ще гласуваме за нов парламент, много ме блазни да повдигна един фундаментален въпрос, за чийто отговор имам мое лично обяснение. Въпросът защо политиците ни, по-общо казано, не стават?

Блазни ме, защото съм сигурен, че след като изборите минат, какъвто и да е резултатът, избирателите ще кажат, че хората, които са пратили в парламента не са достатъчно качествени. Защо се получава така, че най-добрата извадка на нашето общество обикновено не влиза в Народното събрание и изпълнителната власт? Аз имам своя отговор.

Преди да го дам искам да направя уточнение, което може би няма да е много популистко и то е, че българските политици като цяло не са много по-добри, нито много по-лоши от избирателите си. Има изключения и в двете посоки, но нивото генерално погледнато е същото. А би трябвало да не е, би трябвало да е доста по-високо.

Какво ни казва историята?

Според мен най-голямата трагедия, която обуславя катастрофалния за България ХХ век, се крепи на едно конкретно политическо решение. Влизането ни в Междусъюзническата война от 1913 г. е оказало много по-пагубно влияние върху следващите 100 години, дори от 45 години тоталитарна власт и комунизъм. Тук не е мястото да обяснявам защо, въпреки че съм убеден, че през 1913 г. много по-качествена извадка се е занимавала с политика, отколкото днес. И все пак фактите са си факти. Но това е само история.

Проблемът е, че дори и в най-добрите ни моменти като държава от Освобождението насам в икономически, военен и културен смисъл, родните политици пак са успявали да провалят България с грешни калкулации и нелогични решения. А сега да си дойдем на думата и на моето обяснение защо в последните 30 години нивото на политическия елит още повече спадна.

Успелите българи и българската политика – два взаимно отблъскващи се магнита

Последните две години за отговора на този важен въпрос много добра перспектива ми даде платформата „Bulgaria wants you“, която дълго подготвяхме с Иван, а през миналата година стартирахме. Чрез нея имах шанса да работя и да общувам активно с много от най-успелите българи от най-различни сфери, голяма част, от които, са абсолютно неизвестни в обществото и публичния живот.

Става дума за предприемачи, тръгнали от стартъпи и превърнали ги в успешни международни компании, мениджъри от най-високо ниво, иноватори, върнали се от чужбина успешни българи и много други. Накратко това са хората в България с истински мениджърски умения и опит, които знаят как да ръководят екип и да реализират проекти от А до Я. Иначе казано, това са хората, които ако попаднат на правилното място в политиката наистина могат да преобразят България за сравнително кратък период.

Докато се срещах с тях постоянно си задавах един натрапчив въпрос – защо тези хора не са в българската политика? Имал съм срещи с над 150 български предприемачи, за които съм готов да се подпиша, че биха свършили великолепна работа. И знаете ли, уважаеми читатели, колко от тях понастоящем са в кандидат-депутатските листи? Точно 0. Мисля, че за себе си знам отговора защо не са готови да се занимават с политика. И той е, че всички тези хора просто не искат да си развалят живота.

Кой иска да бъде мразен?

Ако един човек в България е постигнал по-добър от средния стандарт на живот чрез честния си труд, без да се налага да бъде под светлината на прожекторите, влизайки в политиката рискува да събере толкова голяма омраза върху себе си и семейството си, че буквално да затрие целия успех и комфорт, които е постигнал.

На база моя житейски път досега ви гарантирам, че в България може да се излее много омраза към един човек от шоубизнеса и изобщо не визирам себе си, а десетки публични фигури, които лично познавам. И ако един артист или певец може да бъде магнит за море от неприязън, само мога да си представя за какъв хейт става дума към тези, които най-общо казано влияят пряко на качеството на живота на хората.

Заради това, тези, които искат да влязат в политиката трябва да са особено дебелокожи, да нямат какво да губят, а и до известна степен да не са постигнали много с професионалната си кариера до този момент. Другият вариант е да са привикнали с тази негативна среда, в името на целите и каузата, които преследват, или в името на лични интереси. Генерално човек с големи успехи и щастлив живот трудно би се навил просто така да влезе в политиката, тъй като трябва да е готов да отнесе твърде много обиди. Единствените, които са подготвени за това са звездите от спорта и шоубизнеса, и затова виждаме много от тях в листите.

За да станат политици успелите, трябва да крият колко са богати, колко имоти и какъв бизнес имат, изобщо трябва да излъжат, че всъщност живеят по-скромно от реалното, дори да са постигнали всичко по честен път. Дали заради ниският стандарт на живот или като особена черта на народопсихологията ни, българите не харесваме много тези, които са по-успели, по-богати и по-умни от нас.

Ще получим повече от същото

Този омагьосан кръг прави така, че до голяма степен да изолира успешните, кадърните и тези с професионален капацитет от политиката. От една страна са обществените предпочитания и нагласи, а от друга е състоянието на системата и средата, които или ще ги изхвърлят от играта, или ще трябва да ги подчинят. До известна степен това не е изолиран български феномен, но у нас е особено силно изразен. И не мисля, че набралият популярност мажоритарен вот би бил панацея. Затова не се сърдете, че каквито и да са изборите накрая пак ще е същото. Не се чудете и защо можещите не искат да влязат в политиката.

 

Напишете коментар
Коментари: 1
1 Анонимен 18:09, 11 мар 21

Прав с Андрьо, прав си. Докато не се променим самите ние няма да има промяна!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама