„Не е много красива, но това е единственото нещо, което и липсва, тъй като тя е очарователна, добра, много остроумна, интелигентна и много симпатична“ - така описва бъдещата съпруга на българския княз Фердинанд І, майка му, Орлеанската принцеса Клементина.
Родената в Рим през 1870 г. Мария Луиза Пиа Тереза Анна Фердинанда Франческа Антоанета Маргарита Джузепина Каролина Бианка Лусия Аполония де Бурбон-Парма е най-голямата дъщеря на Робърт I, херцог на Парма и първата му съпруга, принцеса Мария Пия. Двойката има още единадесет деца, а когато съпругата на херцога умира при раждането на дванадесетото си дете, той се жени повторно и семейството се обогатява с още дванадесет наследника. В наши дни изглежда невероятно европейско семейство да си позволи такъв брой деца, но аристократът е притежавал огромно богатство, което включва освен земи, замъци и частен влак. Последният е возел не само многобройните членове на семейството, но и дузина автомобила. Първородната Мария-Луиза, която губи майка си едва на дванадесет годишна възраст, е отгледана от английски гувернантки в Биариц, Швейцария. Детето научава пет езика, свири на китара и пиано с умения над средното ниво и рецитира наизуст великите италиански поети Данте и Леопарди. За съжаление, е наследила бащиния си недостатък - пълно отсъствие на брадичка. При първата си среща с нея личният секретар на княз Фердинанд І, граф Робер дьо Бурбулон, обаче е впечатлен от красивите и бледосини очи, много прозрачни и засенчени от от черни мигли. От поглед, „който ви приема благосклонно, насърчава ви, привлича ви“.
През 1892 г. в България вече се мисли за бъдещ наследник на трона и първата стъпка в тази посока е да се избере подходяща съпруга за княза. Мария-Луиза е на двадесет и две години, пряка потомка е на френския крал Шарл Х, и е свободна. Девойката притежава огромно богатство, при все многобройните си сестри и братя, и е високо образована. След преговори, водени от емисари, Пармският дук се съгласява да даде ръката на дъщеря си, но с изричното условие, децата от брака да бъдат кръстени в католическата вяра. Предложеният пръстен, рубин върху златна нишка - описан иронично от Фердинанд като „първи контакт с Ориента“ - е приет. Въпреки противоречието с нашата конституция, която повелява бъдещият монарх да е православен, годежът е сключен в разкошния замък Шварцау, Австрия, днес затвор за жени, а тогава - резиденция на семейството на годеницата. Преди това събитие, младите никога не се били срещали.
Още през април 1893 г. бракът е факт и е определен от граф Робер дьо Бурбулон, като „ритник на европейските кабинети“, които нямали интерес от силна България на Балканите. В писмо до майка си графът обобщава, че въпросните кабинети „ще видят как, независимо от тях, новата българска династия укрепва и се налага“. И наистина, приносът на Мария-Луиза е високо оценен от българите. Тя ражда две момчета и две момичета. Борис и Кирил, Евдокия и Надежда. Бъдещето на короната е осигурено, но съществуващото препятствие - изричното изискване в конституцията на България, наследникът на княза да е православен, не е преодоляно. Първоначално първородният Борис (роден девет месеца и десет дни след сватбата) е покръстен в католическата вяра от папа Лъв XIII. Малко по-късно, само след две години, въпреки категоричното несъгласие на папата и нежеланието на майката, Фердинад І се налага и Борис е приет в лоното на православието. Кръстникът не е кой да е, а самият император на Русия, Николай II. Следва бурна сцена описана от граф Бурбулон отново в писмо до майка си. Пред изумения му поглед и този на придворната Анна Станчова, князът и княгинята яростно се разправят: „Ужасяваща сцена, по времето на която, двамата плакаха, обиждаха се, почти се биха, после се целуваха, после пак се караха...“ Князът се оттегля едва към три сутринта и тримата остават сами, а княгинята... „Беше рошава, разгърдена, плачеше, секнеше се, удряше си главата в стената, замеряше с обувката си портета на княза, после се чувстваше отпаднала, изнемощяла...“. Всичко приключва артистично, когато тя откача от стената китара и съчинява текст върху мелодия:
„Княз Фердинанд прекръсти си детето
на цар Николай той даде си момчето“
Тримата са съсипани от нерви, от умора, от тъга, умират за сън, но се превиват от смях. „Беше неудържимо“ - пише Бурбулон.
Годината е 1896 и само три години делят младата княгиня от преждевременната и смърт след раждането на четвъртото и дете - княгиня Надежда. В края на януари 1899 г. князът е ядосан. Отново му се ражда дъщеря и макар че вече е баща на две момчета, не крие недоволството си. Стига му, че има една дъщеря - княгиня Евдокия и очакванията му са отново за син, но детето е момиче. Предвид нрава си, не е изненадващо, че невъздържано споделя яда си с всички наоколо. Решил е, че поредно момиче, ще има лошо въздействие в страната, но се лъже, защото българите макар и практични, са и сантиментални. След като вече има наследник от мъжки пол, една малка княгиня може да донесе само радост в младата ни тогава държава. Майката Мария-Луиза умира от изтощение и обикновена настинка само ден след раждането на дъщеря си.
Всички са безкрайно изненадани и шокирани от смъртта на едва двадесет и девет годишната княгиня. Оплакана е искрено от българите, а граф Бурбулон пише, че княз Фердинанд І близо месец не става от леглото си. Изработен е прекрасен саркофаг от камък, който съхранява тялото на Мария-Луиза и е поставен в римокатолическата катедрала „Свети Лудвиг“ в Пловдив. Известно е, че по-късно, вече цар на българите, монархът е споделил, че желае да бъде погребан до нея. За съжаление, днес ковчегът с тленните останки на личността, обявила нашата Независимост, е в семейната гробница в Кобург, Германия. Положен е „временно“ до саркофазите на родителите си.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар