Поглед назад: „Любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добрини“

На тази дата преди 201 години е роден идеологът, стратег и организатор на националната революция Георги Стойков Раковски. По този повод днес обръщаме поглед назад, за да си припомним за неговата велика личност. 

„Любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добрини“, казва българският възрожденец и революционер. 

За краткия си 46-годишен живот Раковски остава в историята като пламенен публицист, фолклорист, историк, поет и писател. В народното съзнание е символ на пробудилия се и възраждащ се български дух.

Георги Стойков Раковски (по рождение Съби Стойков Попович, известен и като Георги Сава Раковски) е роден на 2 април (14 април по нов стил) 1821 г. в Котел. Баща му Стойко Попович е търговец, който произхожда от сливенското село Раково. Оттам идва и името Раковски, което синът възприема като фамилно. А майка му Руса е сестра на Георги Мамарчев, един от организаторите на Велчовата завера през 1835 г. в Търново. Той е капитан от руската армия и през юли 1829 г. освобождава Котел и Сливен от турското нашествие. В чест на вуйчо си Раковски сам се преименува Георги.

В отрязъка между 1828 – 1834 г. Георги Раковски учи в килийното училище в родния си град, където освен български изучава и гръцки език. През 1834 г. постъпва в училището в Карлово, където учител му е Райно Попович. Раковски напуска Карлово през 1836 г. заради върлуваща по това време чумна епидемия.

В края на 1837 г. заедно с баща си заминава за Цариград, където продължава образованието си в изтъкнатото гръцко училище в Куручушме. По време на престоя си в Цариград, Раковски става съучредител на „Македонското дружество“, което има за цел освобождението на българите от турска власт. Под влияние най-вече на Неофит Бозвели, но също така на Иларион Макариополски и Сава Доброплодни, Раковски се включва в борбата за църковна независимост.

През лятото на 1841 г. Раковски напуска Цариград и заминава за Браила, където се готвел бунт. Там започва да преподава гръцки и френски език. Още с пристигането си в града, Раковски успява да си издейства гръцки паспорт от гръцкия консул в града и се подвизавал под името Георги Македон. За участието му в Браилския бунт от февруари 1842 г. е осъден на смърт от местните власти, но като гръцки поданик е предаден на гръцките власти за изпълнение на присъдата. Подпомогнат от гръцкия посланик в Цариград Маврокордатос, Раковски успява да избяга и се установява в Марсилия, където прекарва година и половина.

След завръщането си в Котел заедно с баща си Раковски участвал в борбата на местните еснафи против чорбаджиите. Наклеветени пред османските власти като бунтовници, те са арестувани, осъдени на 7-годишен затвор и откарани в Цариград за излежавяне на присъдата. По-късно Раковски е освободен и започва да работи като адвокат известно време. Занимава се и с търговия, като се включва активно в живота на цариградската българска общност и най-вече в борбата за самостоятелна българска църква. От същото време датират и първите му литературни опити.

По време на Кримската война (1853-1856 г.) постъпва като преводач в турската главна квартира в Шумен. Там създава Тайно общество с цел да събира и изпраща военни сведения на руското командване. Поради предателство е разкрит, арестуван и изпратен обратно в Цариград. Той успява да избяга и организира чета от 12 души. През 1854 г. тя се прехвърля в източна Стара планина, за да повдигне духа на българското население, за да го подтикне да се присъедини към руските войски. Поради оттеглянето на руските войски, възрожденецът разпуска четата и 4 месеца се укрива в дома си в Котел. Там замисля поемата „Горски пътник“ и скицира спомените „Неповинен българин“.

А в началото на 1855 г. Раковски издава в Букурещ в. „Българска дневница“, с който поставя началото на българската революционна журналистика. Той замисля и пробния брой на в. „Дунавски лебед“. В Нови Сад издава „Предвестник горского пътника“. Започва да печата началото на поемата си „Горски пътник“, изучава българското историческо минало и проектира да създаде българско книжовно дружество.

Турското правителство настоява пред австрийските власти да бъде арестуван и съден, и отново поради гръцкото си гражданство успява да избяга и се установява за известно време в Румъния, а от там и в Одеса.

През 1860 г. Раковски отива в Белград, където издава част от научните си трудове и съставя план за освобождението на България.

Създава Първата българска легия (1862 г.). На 3 юни 1862 г. избухва очакваното сблъскване между сърби и турци като легията веднага се намесва. След като войната е избегната, Раковски е принуден да разпусне легията, но продължава да търси начини за осъществяване на целите си. 

Междувременно продължава и книжовните си занимания. Проектира първа книжка на сп. „Българска старина“ и пише подробна автобиография.

На 9 октомври 1867 г. Георги С. Раковски умира в Букурещ от туберколоза само на 46-годишна възраст.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!